— Дошла си за да бичуваш гордия Кейлбан? — попита Фурунео. Посегна към холоскенера в джоба си и леко се придвижи напред, готов да се втурне към пространствената врата, както бе заповядал Маккай.
— Не ме карай да затворя вратата преди да сме обсъдили някои неща — каза тя.
Фурунео се поколеба. Той не беше Извънреден Саботьор, но и за да станеш планетарен агент се изискваше владението на изкуството да знаеш кога трябва да се подчиниш на заповедите на висшестоящ и кога не.
— Какво има да обсъждаме? — попита той.
— Твоето бъдеще — отвърна тя.
Фурунео се втренчи в очите й. Тяхната празнота го ужаси. Тази жена определено не беше с всичкия си.
— Моето бъдеще ли? — попита.
— Това дали изобщо ще имаш някакво бъдеще — каза тя.
— Не ме заплашвай — отвърна той.
— Чео ми каза — рече тя — че за теб има място в нашите планове.
Без да може сам да си обясни причината, Фурунео разбра, че това е лъжа. Странно колко лесно се издава. Устните й потрепнаха, когато признесе името Чео.
— Кой е Чео? — попита той.
— Това не е важно в момента.
— И какви са вашите планове?
— Да оцелеем.
— Ама наистина ли! — ухили й се Фурунео. — С нещо друго да ме изненадаш? — Зачуди се как ли ще реагира тя, ако извади холоскенера и започне да записва.
— Фани Мае ли изпрати Маккай да ме преследва? — попита тя.
Този въпрос явно бе важен за нея, забеляза Фурунео. Маккай сигурно ги е накарал здравата да се изпотят.
— Виждала ли си Маккай? — попита той.
— Отказвам да обсъждам Маккай — отвърна тя.
Това бе доста безсмислен отговор, помисли си Фурунео. Нали тъкмо тя намеси Маккай в разговора. Абнет присви устни, изучавайки го.
— Женен ли си, Аличино Фурунео? — попита.
Той се намръщи. Устните й бяха потрепнали отново. Тя със сигурност знаеше положението му. Ако за нея бе важно да го познава, дваж по-важно бе да знае силните и слабите му страни. Каква беше играта й?
— Жена ми е мъртва — каза той.
— Колко тъжно — промърмори тя.
— Справям се някак — ядно отвърна той. — Човек не може да живее с миналото.
— Хм, точно тук може и да бързаш — каза тя.
— Какво целиш, Абнет?
— Я да видим, — каза тя — значи ти си на… шейсет и седем стандартни години, ако не се лъжа.
— Не се лъжеш и дяволски добре знаеш това.
— Грешиш — каза тя. — Ти изглеждаш дори по-млад. Предполагам, че си доста енергична личност и обичаш насладите на живота.
— Нима има някой, който да не ги обича? — попита той.
Ето какво било. Ще се опита да ме подкупи с нещо, помисли си той.
— Ние се наслаждаваме на живота само, когато имаме необходимите предпоставки за това — каза тя. — Колко странно е да видя човек като теб в това тъпо Бюро.
Самият Фурунео от време на време си мислеше приблизително същото, така че се зачуди кой ли ще е този Чео и какви ли ще са тайнствените им планове и възможностите, които те разкриват. Какво се опитваха да му предложат?
Известно време мълчаливо се изучаваха един друг. Преценяваха се, като двама противници, готови всеки момент да се хвърлят в надпревара.
Възможно ли бе тя да му предложи себе си, зачуди се Фурунео. Беше привлекателна жена: щедра уста, огромни зелени очи, приятно овално лице. Беше виждал нейни холоскици в цял ръст. Пластичните фризьори доста се бяха постарали над фигурата й. Тя полагаше за тялото си най-добрите и скъпи грижи, които можеха да се купят с пари. Но дали щеше да му предложи себе си? Трудно му беше да повярва. Мотивите и залогът не се връзваха.
— От какво се страхуваш? — попита той.
Това бе добро, като начало на атака, но тя му отговори без да се замисли.
— От страданието — отвърна със странна искрена нотка в гласа.
Фурунео се опита да преглътне, но гърлото му бе пресъхнало. Не че се беше обрекъл на безбрачие след смъртта на Мада, но това тяхното беше много особен брак. Връзката им не можеше да се определи с думи. Ако имаше във вселената нещо, което завинаги остава стабилно, свързано, това бе именно тяхната любов. Трябваше само да затвори очи и усети присъствието й до себе си. Нищо не можеше да я замени и Абнет сигурно знаеше това. Тя не можеше да му предложи нищо друго, което и той сам да не може да си вземе.
Или пък можеше?
— Фани Мае, — каза Абнет — готова ли си да изпълниш молбата ми?
— Свръзките достъпни — отвърна Кейлбана.
— Свръзките! — избухна Фурунео. — Какво са свръзките?
— И аз самата не знам — каза Абнет — но, очевидно, мога да ги използвам и без да знам какво са.
— Какво си намислила? — настоя Фурунео. Изведнъж усети да го побиват студени тръпки, въпреки огромната жега.