— Фани Мае, покажи му — рече Абнет.
Вихровият цилиндър на пространствената врата рязко се разтвори, после се затвори, завъртя се и затрепка. Изведнъж Абнет изчезна от него. Вратата се отвори отново, разкривайки гледката на окъпан в слънчеви лъчи бряг, нежната огледална повърхност на океан и яхта закотвена край плажна ивица от златист пясък. Палубната тента бе свалена. Млада жена лежеше по очи върху люлеещия се хамак и дремеше. Тялото й пиеше лъчите, изливащи се от слънчевия филтър.
Фурунео се вкамени от изумление. Младата жена повдигна глава, огледа морето и отново я отпусна.
Чу гласът на Абнет точно над главата си. Явно беше отворила още една пространствена врата, но той не можеше да откъсне очи от до болка познатата сцена.
— Позна ли я? — попита Абнет.
— Мада — прошепна той.
— Точно така.
— О, Боже мой — прошепна той. — Кога си скенирала това?
— Това е твоята любима, нали? — попита Абнет.
— Това е… нашият меден месец — продължи да шепти той. — Дори си спомням точната дата. С приятели отидохме да поплуваме, но тя не искаше и остана на яхтата.
— Откъде си сигурен, че това е същият ден?
— Фламбуковото дърво в края на плажа цъфна през същия ден, а аз пропуснах да видя това. Виждаш ли ей там, прилича на разтворен чадър?
— А, да. Следователно не се съмняваш в автентичността на тази сцена?
— Значи ти си пратила съгледвачите си да ни шпионират още тогава? — изхриптя той.
— Нямам никакви съгледвачи. Ние с теб шпионираме в момента. Това става сега.
— Невъзможно! Това беше преди почти четирисет години!
— Говори по-тихо, иначе тя ще те чуе.
— Как може да ме чуе? Тя е мъртва повече от…
— Казвам ти, че всичко, което виждаш става сега! Фани Мае?
— В личност на Фурунео понятието „сега“ съдържа необходимите свръзки — каза Кейлбана. — Сегашността на сцената е вярна.
Фурунео поклати глава недоверчиво.
— Можем да я вземем от яхтата и да отведем и двама ви в място, където Бюрото никога няма да може да ви открие — каза Абнет. — Какво ще кажеш за това Фурунео?
Фурунео изтри сълзите от очите си. Усещаше мирисът на море, примесен с острият натрапчив аромат на разцъфтелия фламбук. И все пак, това трябваше да е запис. Не можеше да не е запис.
— Ако това наистина се случва сега, защо тя не може да ни види? — попита той.
— По мое нареждане Фани Мае ни скрива от погледа й. Звуците, обаче, не могат да се прикрият. Говори по-тихо.
— Лъжеш! — изсъска той.
Като че дочула думите им, младата жена се отърколи по гръб, надигна се в хамака и се загледа към фламбуковото дърво. Очевидно се наслаждаваше на красивата гледка. Започна да си тананика една песничка, която Фурунео знаеше много добре.
— Знаеш, че не лъжа, Фурунео — каза Абнет. — Това е нашата тайна. Това е, което открихме за Кейлбаните.
— Но… как е възможно…
— При наличието на необходимите свръзки, каквото и да са те, дори миналото е достъпно за нас. Единствено Фани Мае остана от всичките Кейлбани, за да ни свързва с миналото. Нито Таприсиотите, нито Бюрото, нищо не може да ни стигне там. Можем да отидем там и да бъдем свободни завинаги.
— Това е някакъв номер! — каза той.
— Сам можеш да се убедиш, че не е. Помириши цветята, морето.
— Но защо… какво искаш от мен?
— Само една малка услуга, Фурунео.
— Каква?
— Страхуваме се, че някой може случайно да се натъкне на нашата тайна преди да сме напълно готови. Ако, обаче, някой, на когото Бюрото има доверие, стои тук и праща рапортите си… лъжливите си рапорти…
— Какви лъжливи рапорти?
— Ами, например, че няма повече бичувания, че Фани Мае е добре, че…
— И защо трябва да направя това?
— Когато Фани Мае стигне до своето… окончателно разпадане, ние вече ще сме далеч, скрити на сигурно място. А с нас и ти заедно с твоята любима. Вярно ли е това, Фани Мае?
— В становището има истинна същност — каза Кейлбанът.
Фурунео не откъсваше очи от пространствената врата.
Мада!
Тя беше толкова близо! Бе спряла да си тананика и мажеше тялото си с предпазващ от изгаряне крем. Ако Кейлбанът придвижеше вратата малко по-близо, той можеше да протегне ръка и да докосне любимата си.
Буца заседна на гърлото на Фурунео. Сърцето му се сви. Миналото!
— Аз… там долу някъде ли съм? — попита той.
— Да — отвърна Абнет.
— И ще се върна на яхтата?
— Ако тогава наистина си направил това — да.
— И какво ще заваря там?
— Годеницата ти ще е изчезнала.
— Но…
— Всички ще помислят, че някое животно от морето или от джунглата я е убило. Може да е скочила да плува и…