— Млис, чуй ме. Няма начин да разберем, колко време още остава на Кейлбана. Бъди разумна. Имаме ограничен брой, точно фиксирани възможности да използваме S-системата и трябва да се възползваме пълноценно от тях. Ти вече пропиля една от тях. Не можем да си позволим такова разточителство, Млис.
Очите й продължаваха да са приковани към пода. Отказваше да го погледне.
— Знаеш, че не обичам да бъда груб с теб, Млис, — каза той — но, както и ти самата си казвала много пъти, аз преценявам по-добре нещата. Трябва на всяка цена да предпазим нашата сигурност.
Тя кимна без да го погледне.
— Хайде сега да отидем при другите — каза той. — Плоти е измислил нова забавна игра.
— Само още нещо — каза тя.
— Да?
— Нека да запазим Маккай. Той ще бъде едно интересно допълнение към…
— Не.
— С какво може да ни навреди? Той дори може да се окаже полезен. Когато любимото му Бюро вече го няма и няма кой да…
— Не! Освен това, вероятно вече е твърде късно. Преди малко изпратих Паленкито с… е, разбираш, нали?
Той пусна ръцете й.
Абнет се изправи на крака. Ноздрите й потреперваха. Погледна го с присвити очи и леко наклонена на една страна глава. Изведнъж десният й крак се стрелна нагоре и петата й се заби в брадичката на Чео.
Той политна назад. Опипа драскотината с ръка. Въпреки болката му стана забабно.
— Видя ли, — каза той — ти наистина обичаш да причиняваш болка.
Тогава тя се хвърли на врата му, целуваше го, извиняваше се. Така и не слязоха да видят новата игра на Плоти.
Лесно е да обещаеш неща, които не можеш да изпълниш. Трудното е да задържиш вниманието върху това, което си обещал, а не върху това дали то може или не да бъде изпълнено.
В момента, в който мониторът на Фурунео сигнализира за смъртта му, Таприсиотите незабавно започнаха да скенират района около хидробола. Откриха само Кейлбана и четирима щурмоваци, които кръжаха наоколо с въздухопланите си. Разсъждения относно действията, причините и последствията им, не се включваха в задълженията на Таприсиотите. Те просто докладваха за смъртта, за мястото на настъпването й и за наличността на разумни в обсега на скенерите им.
В резултат на това четиримата щурмоваци бяха прибрани за неколкодневен подробен разпит. Кейлбанът, обаче, не можеха да го приберат. Трябваше да се свика заседание на целият управителен съвет на Бюрото, преди да решат какви действия да предприемат спрямо него. Смъртта на Фурунео бе настъпила при доста загадъчни обстоятелства. Главата му липсваше, а от Кейлбана не можаха да получат разбираем отговор за това което се е случило.
Звънецът за започване на заседанието събуди задрямалия Тулук и той забърза към заседателната зала. Когато влизаше, Сайкър тъкмо удряше по масата със средното си, бойното, пипало. Твърде необичаен жест за един Лаклак, издаващ силното му вълнение.
— Няма да предприемаме нищо преди да сме се свързали с Маккай! — каза Сайкър. — Положението е изключително деликатно!
Тулук зае мястото си край масата, облегна се на поставката, специално предназначена за неговият вид и кротко каза:
— Още ли не сте се свързали с Маккай? Фурунео трябваше да заповяда на Кейлбана да…
Успя да стигне до тук. От всички страни го заляха с лавина от обяснения и информация.
— Къде е тялото на Фурунео? — попита Тулук след малко.
— Щурмоваците в момента го внасят в лабораторията.
— Уведомихте ли полицията?
— Разбира се.
— Нещо за липсващата глава?
— От нея няма и следа.
— Най-вероятно да е резултат от затварянето на пространствена врата — каза Тулук. — Полицията ли ще поеме разследването?
— Няма да позволим това. Убит е наш служител.
Тулук кимна.
— Тогава съм съгласен със Сайкър. Няма да предприемаме нищо преди да се свържем с Маккай. Този случай бе възложен на него, когато още не знаехме колко заплетени ще станат нещата. Все още той е главният.
— Не трябва ли да преразгледаме това решение? — попита някой от другия край на масата.
Тулук поклати глава.
— Не му е сега времето — рече той. — Всяко нещо по реда си. Фурунео е мъртъв, а той трабваше да е поръчал връщането на Маккай преди известно време.
Билдун, Пан Спечи шефът на Бюрото досега бе слушал внимателно размяната на реплики. Той носеше егото на петоличностната група себеподобни вече седемнайсет години — доста по-дълго от обичайното време за вида си. Въпреки, че самата мисъл за това го отблъскваше по причини, които другите видове никога нямаше да могат да разберат, той знаеше, че съвсем скоро трябва да предаде егото на най-младият член на инкубатора си. Предаването на егото можеше да настъпи и по-рано, ако не бяха задълженията му като командващ Бюрото. Това е високата цена, която плащаме в служба на светът на разумните, помисли си той.