Генетично оформеният хуманоиден външен вид, който той и подобните му възприемаха, целеше да успокои другите хуманоиди и да разсее неприятното отблъскващо усещане, което изпитваха при вида на грозноватите, противни истински форми на едно Пан Спечи. Скоро, обаче, щеше да настъпи времето, когато Билдун нямаше да може да прикрива биологичната си същност и да избегне неприятната гледка, която щеше да представлява за тях. Приятелите му в Бюрото, а и в другите организации на федерацията щяха да станат свидетели на началният стадий на инкубаторната трансформация — изцъклянето на очите, провисването на устните…
Наложи си да не мисли за това. Сега се нуждаеше от пълна мобилизация на силите си.
Почувства, че егото вече започва да се отделя от него, а това беше крайно мъчително усещане за едно Пан Спечи. Но мрачните перспективи, които заплашваха цялата разумна вселена, изискваха да пожертва собствените си страхове. Не трябваше да допуснат Кейлбанът да умре. Докато не се убедеше напълно, че Кейлбанът ще оцелее, той щеше да се вкопчи във всяка възможност за отсрочка, предоставена му от живота, щеше да понесе всички страдания, щеше да преживее хиляди пъти смъртта на егото си в своите кошмари, но нямаше право да се оттегли. Не и когато една ужасна смърт бе надвиснала над всички им.
Забеляза, че Сайкър го наблюдава. В погледа му се четеше неизказан въпрос.
Билдун изрече само две думи:
— Доведете Таприсиот.
Някой близо до вратата се втурна да изпълни нареждането.
— Кой последен е бил в контакт с Маккай? — попита Билдун.
— Мисля, че аз — отговори Тулук.
— Тогава за теб ще е най-лесно — каза Билдун. — Действай.
Тулук присви лицевия си процеп в знак на съгласие.
Въведоха един Таприсиот и му помогнаха да се качи на масата. Той набързо успя да се оплаче, че се отнасят твърде невнимателно към речевите му израстъци, че настройката на средата не е подходяща и че не са му дали достатъчно време да подготви енергийните си полета.
Едва когато Билдун се позова на клаузата за спешни случаи от специалният договор на Бюрото, Таприсиотът се съгласи да действа. Намести се пред Тулук и каза:
— Дата, време и място.
Тулук му даде местните координати.
— Затвори лице — заповяда Таприсиотът.
Тулук се подчини.
— Мисли за контакта — изписука Таприсиотът.
Тулук си представи Маккай.
Мина известно време, но контактът все не се осъществяваше. Тулук отвори лицевия си процеп и го погледна.
— Затвори лице! — заповяда Таприсиота.
Тулук се подчини.
— Нещо не е наред ли? — попита Билдун.
— Пази тишина — каза Таприсиота. — Пречиш на настройката на подготвителната среда. — Речевите му израстъци се загърчиха. — Пъча, пъча — каза. — Контактът ще започне, когато Кейлбанът разреши.
— Контактът се осъществява чрез Кейлбан? — осмели се да попита Билдун.
— Контактът по друг начин е невъзможен — отвърна Таприсиотът. — Маккай е изолиран в свръзките на друго същество.
— Не ме интересува как ще го направиш, само се свържи с него! — заповяда Билдун.
Внезапно Тулук потръпна и започна да се унася в налудничавия транс.
— Маккай? — каза той. — Тук е Тулук.
Другите около масата едва разбираха думите му, неясни от конвулсиите на транса.
Опитвайки се да говори колкото се може по-спокойно, Маккай каза:
— Маккай ще бъде тук не повече от още трийсетина секунди, освен ако не се свържете с Фурунео и му кажете да накара онзи Кейлбан да ме измъкне незабавно.
— Какво не е наред? — попита Тулук.
— Целият съм овързан с въжета и едно Паленки идва насам за да ме убие. Виждам го на фона на пламъците. Носи нещо, което подзрително много ми прилича на брадва. Ще ме насече на парчета. Нали знаете как…
— Не мога да се свържа с Фурунео. Той е…
— Тогава се свържи с Кейлбана!
— Знаеш, че не можем да се свържем с Кейлбан!
— Направи го, бе, глупак!
Подчинявайки се на заповедта и защото подозираше, че Маккай може и да е прав щом толкова настоява, Тулук прекъсна контакта и поиска новият разговор от Таприсиота. Това бе противно на всякаква логика. Таприсиотите винаги са казвали, че не могат да осъществят контакт между Кейлбани и разумни.
Наблюдателите в залата видяха как последните конвулсии на транса утихват, подновиха се за кратко после замряха съвсем. Билдун понечи да попита нещо Тулук, но се поколеба. Цилиндричното тяло на Рийва беше някак странно… застинало.