Выбрать главу

В стаята бе изтикан втори Таприсиот, който хленчеше и се оплакваше непрекъснато. Качиха го на масата без да се съобразяват с непрестанните му протести.

— Нали си имате вече Таприсиот? Защо ме безпокоите?

Билдун се извърна обратно към масата, но не каза нищо. Мълчаливо наблюдаваше сцената. Мислеше за друго. Никой досега не се беше отскубвал от капана на междузвездното пространство.

Маккай се обърна към новия Таприсиот.

— Можеш ли да се свържеш с другия Таприсиот? — попита той.

— Пъча, пъча… — започна Таприсиота.

— Напълно съм искрен! — изкрещя му Маккай.

— Ахсида дей-дей — изписка вторият Таприсиот.

— Ще накарам да те направят на трески, ако веднага не си размърдаш израстъците — изръмжа Маккай. — Можеш ли да осъществиш контакта?

— С кого искаш да те свържа? — попита Таприсиота.

— Не мене, бе, пън със пън такъв! — изкрещя Маккай. — Тях! — посочи той към Тулук и първия Таприсиот.

— Те са залепнали за Кейлбан — отвърна Таприсиотът. — С кого искаш да те свържа?

— Как така залепнали? — настоя Маккай.

— Оплетени са с Кейлбана — каза Таприсиотът.

— Можеш ли да се свържеш с някой от двамата? — попита Маккай.

— Скоро ще се измъкнат, тогава ще се свържа — каза Таприсиотът.

— Гледайте! — извика Сайкър. Маккай рязко се извърна. Лицевият отвор на Тулук потрепна. Речевите му израстъци се разгънаха, после се прибраха. Маккай затаи дъх. Лицевият отвор на Тулук се отвори широко.

— Невероятно красиво — каза той.

— Тулук? — повика го Маккай.

Отворът се разшири. Очните тръбички се показаха.

— Да? — След малко: — О, Маккай! Значи успя.

— Да те свържа ли сега? — попита вторият Таприсиот.

— Махнете го оттук — нареди Маккай.

С пискливи протести от рода на „щом не ви трябвам, защо ме безпокоите“ Таприсиотът бе изнесен от стаята.

— Какво ти се случи, Тулук? — попита Маккай.

— Трудно е да се обясни — отговори Рийвът.

— Опитай.

— Средата — каза Тулук. — Точките на свързване при повикването се подреждат в пространството в права линия. Нещо като пресечните точки от орбитите на две планети. При това свързване обаче, имаше нещо много особено. Като че ли тази линия пресичаше някаква звездна маса. Това е всъщност контакта с Кейлбана… Ммм, не мога да намеря подходящите думи.

— Ти самият разбра ли какво стана с теб?

— Поне така мисля. Знаше ли, досега не бях осъзнавал къде живея.

Маккай се втренчи учудено в него.

— Какво?

— Нещо не е наред тук — каза Тулук. — А, да — Фурунео.

— Спомена нещо за това къде си живял — подсети го Маккай.

— Да, пространствената среда, която заемам — казаТулук. — Живея на място, населено с много… ъъъ, еднозначни… да, еднозначни жители.

— Какви ги дрънкаш? — попита Маккай.

— Всъщност, аз бях в контакт с Кейлбана по време на разговора си с теб — каза Тулук. — Много странно усещане, Маккай. Все едно, че нашият разговор преминаваше през една малка дупка в огромна черна завеса. И тази дупка беше Кейлбана.

— Така че, ти си бил в контакт с Кейлбана — подсказа му Маккай.

— О, да. Наистина бях. — Речевите му израстъци се раздвижиха, по начин, който изразяваше силно емоционално вълнение. — Видях ги! Точно така. Видях… ъъъ, много мрежи от паралелни нишки. Разбира се, не ги видях в истинския смисъл на думата. Усетих ги чрез окото.

— Окото? Какво око?

— Дупката — поясни Тулук. — Тя е окото. Тя е и наше око.

— Разбираш ли нещо от това, Маккай? — попита Билдун.

— Имам чувството, че той говори като Кейлбан — вдигна рамене Маккай. — Вероятно е заразен. Или оплетен?

— Струва ми се, — каза Билдун — че само някой освидетелстван луд може да проведе разбираем разговор с Кейлбан.

Маккай изтри потта от горната си устна. Имаше усещането, че почти разбира това, което му казва Тулук. Смисълът се въртеше някъде точно на границите на съзнанието му, но все се изплъзваше.

— Тулук, — каза Билдун. — Опитай се да ни обясниш какво се случи с теб. Не можем да те разберем.

— Опитвам се.

— Продължавай — каза Маккай.

— Ти си установил контакт с Кейлбана — рече Билдун. — Как стана това? Казаха ни, че това е невъзможно.

— Стана така, отчасти защото Кейлбанът като че ли присъстваше, или по-точно поддържаше моя контакт с Маккай — отвърна Тулук. — После… Маккай ми заповяда да се свържа с Кейлбана. Кейлбанът вероятно е чул това, или е разбрал по някакъв начин.