Тулук затвори очи и като че ли се отнесе.
— Продължавай — каза Билдун.
— Аз… то беше… — Тулук поклати глава, отвори очи и обходи с умоляващ поглед присъстващите. Отвсякъде се сблъска с любопитни пронизващи погледи. — Представете си две паяжини — каза той. — Есествено създадени, произволно избрани паяжини, не такива, които могат да се създадат по изкуствен път. Представете си, че тези паяжини трябва да… да влязат в контакт една с друга… ммм, трябва да се уеднаквят… да се припокрият… да се застъпят.
— Нещо като челюстна захапка? — попита Маккай.
— Може би. Както и да е, именно това необходимо застъпване, този калъп, необходим, за да се осъществи контакта се определя от подходящите свръзки.
Маккай изсумтя.
— Какво, по дяволите, представляват свръзките?
— Мога ли да си вървя вече? — намеси се Таприсиота.
— Върви по дяволите! — изкрещя Маккай. — Някой да го махне оттук веднага!
Таприсиотът набързо бе изтикан навън.
— Тулук, какво представляват свръзките? — повтори Маккай.
— Това важно ли е? — попита Билдун.
— Повярвайте ми наистина е важно — отвърна Маккай. — Оставете го да отговори. Слушам те, Тулук?
— Мммм, — започна Тулук. — Разбира се, знаете, че всеки изкуствено създаден продукт може да бъде доведен до такова съвършенство, че да стане абсолютно неразличим от оригиналното творение на природата, което копира.
— Какво общо има това със свръзките?
— И точно тук, когато оригинала и изкуствения продукт станат абсолютно неразличими, единственото нещо, по което се отличават е свръзката — обясни Тулук.
— А? — зяпна Маккай.
— Погледни ме — каза Тулук.
— Това и правя, по дяволите!
— Представи си, че вземеш една вана с хранителен разтвор и направиш едно точно мое копие от плът и кръв — каза Тулук.
— Точно копие от плът…
— Можеш да го направиш, нали? — настоя Тулук.
— Разбира се, но защо?
— Просто си го представи. Не питай. Едно абсолютно точно копие, до последната клетка с генетична информация. Това тяло ще бъде пропито с моите мисли, моите спомени, моите реакции… до най малката подробност. Ако му зададеш въпрос, който би задал на мен, то ще ти отговори точно както бих ти отговорил аз. Дори себеподобните ми няма да могат да ни различат.
— Е, и?
— Ще има ли някаква разлика между нас? — попита Тулук.
— Но нали току-що каза, че…
— Ще има една разлика, нали така?
— Времевият фактор, вре…
— Не, нещо много по-важно — каза Тулук. — Двойникът ще знае, че е просто едно копие. Сега да видим например онова кучекресло, в което седи сър Билдун. Тук нещата вече стоят по-различно, нали?
— Как така?
— То е не-мислещо животно — отвърна Тулук.
Маккай се втренчи в кучекреслото, за което говореше Тулук. То беше продукт на генетична обработка, генно инжинерство и изкуствен подбор. Но то все пак имаше наследствена връзка с прародителите си — животинските видове — макар и доста далечна.
— Какво яде това кучекресло? — попита Тулук.
— Пригодената за него храна, какво друго? — Маккай се обърна обратно към Рийва и впи поглед в него.
— Но нито кучекреслото, нито храната му са същите, като на неговите праотци — каза Тулук. — Изкуствената храна е просто фабрична преработка на протеини. Кучекреслото е само парче плът, което реагира на определени дразнения, за да изпълни определени функции.
— Естествено! Нали точно за това е… направено. — Очите на Маккай се разшириха. Той започна да разбира това, което се опитваше да му обясни Тулук.
— Разликите, различията, ето това са свръзките — каза Тулук.
— Маккай, разбираш ли нещо от тези празни приказки? — попита Билдун.
Маккай се опита да преглътне, но гърлото му бе пресъхнало.
— И Кейлбанът възприема само тези… тънки разлики? — попита той.
— И нищо друго — каза Тулук.
— Тогава той не може да ни възприеме като… пространствени форми и измерения…
— Дори и като съществуващи в определен отрязък от времето, по начина, по който ние възприемаме времето — каза Тулук. — Верятно за него сме като като водни пръски от падаща вълна. По скоро вълна, застинала в момента на падане. Времето за Кейлбаните не е нещо, което се изцежда по начина, по който ние изцеждаме пастата за зъби от тубичката. То е по-скоро нещо като права линия, която нашите рецепторни възприятия пресичат.
— Хуууухххх — издиша шумно Маккай.
— Не виждам с какво това ни помага на нас — каза Билдун. — Нашата най-важна задача е да открием Абнет. Маккай, имаш ли някаква представа къде те изпрати Кейлбана?