Выбрать главу

— Видях съзвездията над мен — отвърна Маккай. — Преди да тръгна ще си направя мозъчна холоскица на това, което се е запечатало в съзнанието ми. После ще го пуснем в компютъра и ще го сравним с наличните звездни карти.

— При положение, че именно тази, която ни трябва, я има в главния регистър — каза Билдун.

— Ами робовладелската колония, на която се е натъкнал Маккай? — попита някой от Правния отдел.

— Можем да поискаме…

— Ама, никой ли не слуша какво се говори тук? — попита Маккай. — Най-важното сега е да открием Абнет. Мислех, че почти сме я спипали, но сега не съм убеден, че ще ни бъде толкова лесно. Къде е тя? Не можем просто да се изправим пред съда и да кажем: „Една жена, за която смятаме, че е Млис Абнет, но не сме я видяли с очите си, и която се намира на една непозната планета в една неизвестна галактика, е заподозряна в опит да…“

— Е какво да правим тогава? — изсумтя онзи от Правния отдел.

— Кой наблюдава Фани Мае след смъртта на Фурунео? — попита Маккай.

— Поставили сме четирима щурмоваци вътре, за да я пазят и още четирима отвън, които пък да пазят тях — отговори му Билдун. — Сигурен ли си, че не се сещаш нищо друго, което може да ни насочи към мястото където си бил?

— Нищо.

— Една подадена жалба от Маккай сега няма да ни свърши работа — продължи Билдун. — По-добре е да я подведем под отговорност за това, че укрива — потръпване — един беглец Пан Спечи.

— А знаем ли кой е този беглец? — попита Маккай.

— Още не. Не сме решили как е най-добре да постъпим. — Той се обърна и погледна към официалния представител на Правния отдел — една жена, която седеше до Тулук. — Ханъман?

Ханъман се изкашля. Беше нежна крехка жена с гъсти кестеняви къдрици, обрамчващи продълговатото й овално лице с нежни сини очи, чип нос, деликатна брадичка и широки пълни устни.

— Смяташ ли, че е разумно да разискваме това сега на съвета? — попита тя.

— Да, иначе нямаше да те повикам тук — отвърна Билдун.

За момент Маккай си помисли, че смъмрянето ще извика сълзи на лицето й. Тя обаче овладя потрепващите крайчета на устните си и обходи събралите се с преценяващ поглед. Никак не е глупава, помисли си Маккай, и съзнава какво въздействие оказва сексапила й на всички присъстващи.

— Маккай, — обърна се тя към него — необходимо ли е да седиш на масата? Ти не си Таприсиот.

— Благодаря, че ми го напомни — каза той. Скочи долу, седна на едно кучекресло от другата страна на масата и отново прикова погледа си в нея.

Тя погледна към Билдун и започна:

— Ето и последните факти. Преди около два часа с помощта на едно Паленки Абнет се е опитала отново да бичува Кейлбана. Действайки според нашите указания, един щурмовак е осуетил нападението. Отсякъл е ръката на Паленкито с лъчемет. В резултат на това адвокатите на Абнет вече са подали искова молба в съда.

— Били са готови с нея предварително — каза Маккай.

— Очевидно — съгласи се тя. — Обвиняват ни в незаконен саботаж, злоупотреба със служебно положение, тежка телесна повреда, злонамереност, предумишлена вреда, престъпно нехайство…

— Злоупотреба със служебно положение? — повтори Маккай.

— Това е клауза от робо-легалното законодателство, не е от Гоакинската юрисдикция. Разбира се, не е необходимо да се явяваме в съда и да отговаряме по обвиненията преди… — Тя замълча и сви рамене. — Е, вие всички знаете процедурите. След като Бюрото е юридическо лице, всички негови членове носят колективна отговорност в случай, че са извършени незаконни или неправомерни действия от страна на негови служители, които са изпълнявали задължения възложени им от…

— Чакай малко! — прекъсна я Маккай. — Това е много по-дръзко от страна на тия негодници, отколкото бях очаквал.

— Те искат още — продължи Ханъман — Бюрото да бъде подведено под отговорност по параграфа за углавно престъпление за това, че поради престъпно нехайство, не е могло да предотврати извършването на углавното престъпление и не е предало на закона извършителят.

— Споменават ли имена? — попита Маккай.

— Не.

— Щом са толкова смели, значи са на ръба на отчаянието — каза Маккай. — Но защо?

— Те знаят, че ние няма да си стоим със скръстени ръце и да позволим да се избиват хора — каза Билдун. — Знаят, че имаме копия от договора на Абнет с Кейлбана и че, според този договор, тя единствена има достъп до пространствената врата на Кейлбана. Никой друг не би могъл да бъде отговорен за смъртта на Фурунео и виновникът…

— Забравяте Кейлбана — каза Маккай.