Гробовно мълчание се възцари в стаята.
— Не искаш да кажеш, че вярваш Кейлбанът да е… — започна Тулук.
— Не, не вярвам да го е направил — каза Маккай. — Но не мога да докажа това пред робо-легален съд. Макар че и това е една интересна възможност.
— Главата на Фурунео — каза Билдун.
— Вярно — съгласи се Маккай. — Трябва да поискаме главата на Фурунео.
— Ами, ако те обвинят Кейлбана в убийството на Фурунео? — попита Ханъман.
— Аз нямам намерение да я искам от тях — каза Маккай. — Ще я поискам от Кейлбана.
Ханъман кимна с глава, без да откъсва очи от Маккай. Имаше известна доза възхищение в погледа й.
— Умно — каза тя. — Ако се опитат да попречат, значи са виновни. Но като получим главата… — Погледна към Тулук.
— Е, какво ще кажеш, Тулук? — попита Билдун. — Мислиш ли, че можеш да измъкнеш нещо от мозъкът му?
— Зависи от това колко време е изминало от настъпването на смъртта до началото на обработката — отвърна Тулук. — Възможностите за връщане към живот на нервните окончания не са неограничени, както знаете.
— Да, знаем — каза Билдун.
— Даааа — рече Маккай. — Сега има само едно нещо, което мога да направя, нали?
— Така изглежда — отвърна Билдун.
— Вие ли ще отзовете щурмоваците или аз да го направя? — попита Маккай.
— А, чакай малко! — намеси се Билдун. — Знам, че трябва да се върнеш в онзи хидробол, но…
— Сам — каза Маккай.
— Защо?
— Не мога да поискам главата на Фурунео в присъствието на свидетели — каза Маккай. — Но това не е всичко. Те искат мен. Аз им се изплъзнах и сега те не са сигурни какво точно знам за скривалището им.
— А ти какво точно знаеш? — попита Билдун.
— Вече обсъдихме това — отвърна Маккай.
— Значи, виждаш себе си като примамка?
— Не бих се изразил точно така — каза Маккай — но ако съм сам, те могат да се опитат да сключат сделка с мен. Може дори да се опитат…
— Може дори да те скъсят с една глава! — изсумтя Билдун.
— Наистина ли мислиш, че си струва? — попита Маккай. Обходи с поглед напрегнатите лица. Ханъман прочисти гърлото си.
— Има един начин да се измъкнем от това положение — каза тя.
Всички погледи се извърнаха към нея.
— Можем да поставим Маккай под постянно наблюдение от Таприсиот.
— Да, и сами да им го набутаме в ръцете! Нали докато е в транс, ще бъде абсолютно беззащитен? — намеси се Тулук.
— Не и ако Таприсиотът се свързва с него през равни интервали от по няколко секунди — отвърна тя.
— И ако не ме чуе да крещя за помощ, Тапито ще прекъсва контакта — допълни Маккай. — Това е разумно.
— На мен не ми харесва — каза Билдун. — Ами ако…
— Мислиш ли, че ще говорят открито с мен, ако мястото е фрашкано с щурмоваци? — попита Маккай.
— Не, но ако можем да предотвратим…
— Не можем и ти го знаеш.
Билдун се втренчи в него.
— Ще са ни необходими тези контакти между Абнет и Маккай, ако искаме да се опитаме да открием местоположението й чрез радарно засичане — каза Тулук.
Билдун заби поглед в масата пред себе си.
— Хидроболът има точно определено местоположение върху Кордиалити — съгласи се Маккай. — Ние знаем планетарния цикъл на Кордиалити. Във всеки един момент от контактът, хидроболът ще бъде насочен към определена точка в космоса, с която ще образуват линията на най-малкото съпротивление за успешното осъществяване на контакта. Така, ако достатъчно дълго време съм в контакт с нея, тези линии ще очертаят един конус…
— И Абнет ще е някъде в него — подсказа Билдун и вдигна глава. — Ако, разбира се, не грешиш.
— Свръзките, необходими за контакта, ще трябва да се нагаждат към най-удобното място за осъществяването му през открития космос — каза Тулук. — По линията, очертана от точките на контакта, не трябва да има нито огромни звездни маси, нито грамадни струпвания на водородни облаци, нито големи групи планети…
— Всичко това го разбирам — каза Билдун. — Но ти разбираш ли какво може да се случи с Маккай? Ще са им необходими не повече от две секунди, за да отворят пространствена врата над главата му и… — Прекара длан пред гърлото си.
— Ами, тогава ще накараме Тапитата да се свързват с мен на всеки две секунди — каза Маккай. — Ще работят на смени. Ще сложите няколко агента…
— Ами ако те не се опитат да се свържат с теб? — попита Билдун.
— Тогава ще трябва да ги саботираме — каза Маккай.
Филтърът на интерпретациите не разкрива, а прикрива абсолютната истина.
Като се замислиш, реши Маккай, хидроболът не беше чак толкова странно място за живеене като някои други, които бе виждал. Наистина беше много горещо, но това просто отговаряше на специфичните нужди на домакина. Имаше разумни, които живееха и при много по-горещи климатични условия. Огромният супник, над който се долавяше неприсъствието на Кейлбана, можеше да се приеме за диван. Ръкохватките по стените, цилиндрите, светлинните и какво ли не още — всички тези неща изглеждаха съвсем на място, макар че Маккай сериозно се съмняваше, че може да разбере за какво служат. В сравнение с тях, обаче, контролните табла на автоматизираните Брийдуитски къщи имаха къде-къде по-необичаен и извънземен вид.