Таванът тук бе доста нисък, но все пак, можеше да стои изправен и без да се навежда. Виолетовото сияние не бе по-странно от ослепителния вариоблясък в домовете на Гоакините, където повечето от чуждоземните разумни трябваше да носят защитни очила, докато гостуват на приятелите си. Подовото покритие на хидробола не приличаше на общоприетите настилки от жива органична материя, но наистина беше меко и удобно. Точно в момента то силно ухаеше на пиросинен очистващ дезинфектант и изпаренията бяха доста задушливи в жегата.
Маккай поклати глава. На всеки две секунди се чуваше приличното на жужене на насекомо „зззт“ от контактите на Таприсиота. Бе доста дразнещо наистина, но той скоро привикна с него.
— Твоят приятел достигна абсолютното разпадане — беше му обяснил Кейлбана. — Субстанцията му беше отнесена.
Под субстанция Кейлбанът имаше предвид тялото от плът и кръв, преведе си Маккай. Надяваше се, че преводът му е поне донякъде точен, но си каза, че не трябва да разчита прекалено много на това.
Само ако можеше да направим малко течение тук, помисли си Маккай. Поне някакъв лек полъх.
Попи потта от челото си и отпи глътка вода от термоса, който си бе донесъл.
— Още ли си тук, Фани Мае? — попита.
— Забелязваш ли присъствието ми?
— Почти.
— Това е нашият общ проблем — не можем да се видим един друг.
— Забелязвам, че вече използваш правилните времена на глаголите с по-голяма увереност — каза Маккай.
— Хванах им цаката… правилен израз?
— Мисля, че да.
— Аз ориентирам глагола към определена точка на пресичане — каза Кейлбанът.
— Не мисля, че искам да ми обясниш какво значи това — каза Маккай.
— Много добре. Съгласявам се.
— Бих искал отново да се опитам да разбера кога, на какви интервали от време настъпват бичуванията — каза Маккай.
— Когато формите достигнат подходящите размери — отвърна Кейлбанът.
— Ти вече каза това. Но кои форми?
— Вече? — попита Кейлбанът. — Това означава по-рано?
— По-рано — съгласи се Маккай. — Точно така. Ти каза това за формите и преди.
— По-рано и преди и вече — каза Кейлбанът. — Да; времена на различно пресичане на линеарните изменения на пресичащите се свръзки.
За Кейлбаните времето представлява поредица от точки върху права линия, припомни си Маккай опитът за обяснение на Тулук. Трябва да търся тънките различия; те са единственото нещо, което това същество вижда.
— Кои форми? — повтори Маккай.
— Формите, определени от линиите на продължителност — каза Кейлбанът. — Аз виждам много линии на продължителност. Странно, вие притежавате визуални възприятия само за една от тези линии. Много странно. Други учители обясняваха това на мен, но не можах да стигна разбиране… крайна степен на свиване. Аз харесвам ускорението на молекулите, но… поддържане нивото на обмена обърква.
Обърква, а! помисли си с горчивина Маккай.
— Какво ускорение на молекулите? — попита той.
— Учителите дефинират молекулата като най-малката физическа единица на елементите или съединенията. Вярно?
— Да така е.
— Това за мен е трудно за разбиране, защото съществува разлика във възприятията на нашите видове. Вместо това, да приемем, че молекулите са еквивалентни на най-малките физични частици, видими за нашите видове. Вярно?
Каква разлика има? помисли си Маккай. Всичко това са глупости. Как бяха стигнали до въпроса за молекулите и ускорението, тръгвайки от подходящите размери на така и неизяснените форми?
— Добре, но защо ускорение? — настоя Маккай.
— Когато говорим един на друг, по линиите на комуникация настъпва ускорение.
О, по дяволите! помисли си Маккай. Надигна термосът, отпи глътка вода и се задави. Приведе се в пристъп на кашлица.
— Значи жегата тук е резултат от ускорение на молекулите? — попита той, когато пристъпът премина.
— Тези понятия не са ли еднозначни? — попита Кейлбанът.