— Чувал съм разумни от твоята плоскост да говорят същото, Маккай. Разумните казват: „Ще те видя до вратата“2. Ето, нали? Да виждаш означава да придвижваш.
Да виждаш означава да придвижваш? удиви се Маккай. Попи потта от челото си. По дяволите тази убийствена жега! Какво общо имаше това с „поддържането нивото на обмена“? Каквото и да значеше това!
— Звездната маса поддържа нивото и обмена — каза Кейлбанът. — Не вижда през личността. S-свръзката се оттегля. Вие наричате това… уединение? Не може да се каже. Аз Кейлбан съществувам единствен или сам във вашата плоскост. Самотен.
Всички сме самотни, помисли си Маккай.
Скоро и цялата вселена щеше да остане самотна, ако не намереше начин да избегне общата им гробница. Защо целият проблем трябваше да виси на толкова тънка нишка на комуникиране.
Да се опитва да говори на Кейлбана и да го разбира, подложен на такова огромно напрежение, бе доста особен вид мъчение. Искаше му се да ускори процеса на взаимното им разбирателство, но всяко избързване тласкаше още повече светът на разумните към ръба. Времето бясно препускаше напред. Летеше. Усещаше необходимостта от бързи действия като топка, заседнала в стомаха му. Беше се впуснал в надпревара с времето, но бе изостанал още на старта.
Представи си съдбата на едно новородено, което никога не е минавало през пространствена врата. Бебето щеше да се дере от плач… но нямаше да има кой да му отговори.
Невероятнитно огромните измерения на надвисналата заплаха направо го смазваха.
Всички щяха да загинат!
Подтисна моментното раздразнение предизвикано от монотонното жужене на Таприсиота. Това поне бе някаква компания.
— По същият начин ли изпращат Таприсиотите нашите съобщения през космоса? — попита той. — И те ли виждат разговорите?
— Таприсиотите са много слаби — каза Кейлбанът. — Таприсиотите не притежават енергията на Кейлбан. Личната енергия, нали разбираш?
— Не знам. Може би.
— Таприсиотът вижда много тънко, много кратко — каза Кейлбанът. — Таприсиот не вижда през звездната маса на моя личност. Понякога Таприсиот иска… усилване? Ускоряване! Кейлбан обслужва. Поддържане нивото на обмена, хващаш ли? Таприсиот плаща, ние плаща. Вие плаща. Всички плаща енергия. Вие наричате нуждата от енергия… глад, нали?
— О, по дяволите! — възкликна Маккай. — Ако разбирам и половината от…
Кафеникавата ръка на едно Паленки, стиснала камшик, се появи точно над огромния супник. Камшикът изплющя. Гейзер от зеленикави пръски изригна сред виолетовото сияние. Ръката с камшика изчезна преди Маккай да успее да реагира.
— Фани Мае, — прошепна той — още ли си тук?
Мълчание… и после:
— Не е смях, Маккай. Това, което наричаш изненада — да, но не смях. Прекъснах линията. Това бичуване много внезапно.
Маккай въздъхна, отбеляза времето на инцидента в мозъчния си часовник и предаде координатите със следващия контакт на Таприсиота.
Нямаше смисъл да обсъждат понятието болка, помисли си той. Щеше да бъде също толкова безрезултатно, колкото да обсъждат вдишването на камшиците, или издишването на субстанция… или поддържане нивото на обмен, или гладът, или пък звездните маси… или защо Кейлбаните придвижват другите разумни само чрез енергията на виждането. Разговорът пак беше стигнал до задънена улица.
И все пак, Тулук беше прав — наистина бяха постигнали минимален напредък. S-контактите за осъществяването на бичуванията изискваха определена периодичност, редуваха се през определени интервали от време, които можеха да бъдат установени. Може би наистина имаше намесена линия на зрително възприятие. Едно нещо бе сигурно — Абнет се намираше на някаква реална планета. Тя и цялата й тайфа от психясали приятелчета — нейните подлизурковци! — се намираха все някъде из Космоса и местоположението им можеше да бъде открито. С нея бяха Паленки, няколко ренегата Рийви, един Пан Спечи извън закона и само Бог знае каква още измет. Тя имаше също и Пластични фризьори, а вероятно и Таприсиоти. А таприсиотите, Пластичните фризьори и този Кейлбан използваха един и същи вид енергия за да вършат работата си.
— Можем ли да опитаме още веднъж да открием планетата на Абнет? — попита Маккай.
— Договорът забранява.
— Ти си задължена да го спазваш, така ли? Дори до смъртта си?
— Да го спазвам до окончателното разпадане, да.
— А то е доста близо, нали?
— Степента на окончателното разпадане става видима за личността ми, — каза Кейлбанът. — Вероятно това е равно на близо.
2
Непреводима игра на думи. Английският израз „I’ll see you to the door“ означава „Ще те изпратя до вратата“. — Бел.пр.