Ръката с камшика отново изникна от нищото, изля водопад от зеленикави пръски във въздуха и изчезна.
Маккай се стрелна напред и спря пред супника. Никога досега не се бе приближавал толкова близко до Кейлбана. Тук беше още по-горещо. Някакво гъделичкащо усещане премина нагоре-надолу по ръцете му. От зеленикавите пръски нямаше и следа, нито на пода, нито някъде другаде. Маккай почувства настойчивото привличане на Кейлбанското неприсъствие, заплашително силно от такова близко разстояние. Насили се да се обърне. Дланите му се изпотиха от страх.
От какво ли друго се страхувам тук? — зададе си мислено въпроса той.
— Последните две атаки бяха много близко една след друга.
— Отбелязана позиционна близост — каза Кейлбанът. — Следваща последователност по-далечна. Вие казвате по-надалече? Вярно?
— Да. Последно ли ще бъде следващото бичуване за теб?
— Моята личност не знае — каза Кейлбанът. — Твоето присъствие намалява интензивността на атаките. Ти… отхвърляш? А, отблъскваш!
— Без съмнение — каза Маккай. — Искам да разбера защо твоята смърт означава край за всички останали?
— Ти си придвижвал своята личност с S-ефекта нали? — попита Кейлбанът.
— Всеки го е правил!
— Защо? Обясни защо?
— Защото той концентрира в себе си цялата проклета вселена. Той… той създаде специализираните планети — планетите на медените месеци, гинекологичните планети, педиатричните планети, планетите за зимни спортове, гериатричните планети, планетите за плувни спортове, планетите — библиотеки, и какви ли още не. Дори БюСаб има своя собствена планета. Никой вече не може да си върши работата без помощта на S-ефекта. От последните данни, които четох се вижда, че по-малко от един процент от разумното население никога не е използвало пространствена врата.
— Истина. Това използване създава свръзки, Маккай. Трябва да хванеш това. Свръзките трябва да се разкачат с моето абсолютно разпадане. Това означава абсолютно разпадане и за всички, които са използвали S-пространствени врати.
— Щом казваш. Но все пак не мога да разбера защо?
— Изглежда, защото себеподобните ми са ме избрали за… координатор? Неподходящ термин. Тунел? Държител, може би. Не, все още неподходящ. Ааа! Аз, моя личност, аз съм S-око!
Маккай отстъпи назад, завладян от толкова мощен прилив на тъга, какъвто не можеше да понесе. Прииска му се да завие от мъка. Неканени сълзи рукнаха по страните му. Задави се в ридания. Каква мъка! Тялото му реагираше на нея, но самата тя идваше някъде отвън.
Чувството постепенно затихна.
Маккай безшумно изпусна въздух през устните си. Все още тръпнеше от отминалото вълнение. Чувството бе излъчено от Кейлбана. Беше преляло на вълни като жегата в хидробола и беше разтърсило всяко нервно окончание по пътя си.
Безпределна тъга.
Без съмнение причинена от отговорността за смъртоносното опустошение, което щеше да настъпи.
Аз съм S-окото!
Какво, в името на всички вселенски дяволи, искаше да каже Кейлбанът с това? Замисли се за вихровите цилиндри на пространствените врати. Това ли бяха свръзките? Може би нещо като нишки. Всяко същество, минало през S-ефекта, оставяше собствена нишка през пространствената врата. Това ли беше? Фани Мае бе използвала думата „тунел“, също и „държител“. Значи всеки пътник минаваше през тунела… през ръцете й? Или каквото и да е там. И когато тя престане да съществува нишките щяха да се прекъснат. И всички да умрат.
— Защо не бяхме предупредени за това, когато ни предложихте този S-ефект? — попита Маккай.
— Предупредени?
— Да! Вие ни предложихте…
— Не предлагали. Менеподобните обяснили ефекта. Разумните от вашата плоскост изразили голямо задоволство. Те предложили поддръжка нивото на обмена. Вие наричате това плащане, нали?
— Трябваше да сме предупредени.
— Защо?
— Е, защото ти няма да живееш вечно, нали?
— Обясни терминът вечно.
— Вечно… завинаги. Безкрайност?
— Разумните от вашата плоскост търсят безкрайност?
— Не за отделните индивиди, но за…
— Разумните видове? Те търсят безкрайност?
— Разбира се!
— Защо?
— Нима всички не я търсят?
— Но какво ще стане с другите видове, за които вие трябва да отстъпите място? Не вярваш ли в еволюцията?
— Ево… — Маккай рязко тръсна глава. — Какво общо има тя с това?
— Всички същества имат своя ден и напускат — каза Кейлбанът. — Ден правилен термин? Ден, единица време, определена линейност, нормално продължителност на съществуването… хващаш това?
Устните на Маккай се раздвижиха, но не издадоха нито звук.