— Дължина на линията. Време на съществуване — каза Кейлбанът. — Приблизителен превод, вярно?
— Но, какво право имаш ти да ни… изтребиш? — настоя Маккай, когато възвърна способността си да говори.
— Право не е възприето, Маккай — отвърна Кейлбанът. — При наличието на подходящи свръзки, друг от менеподобните взема S-окото… контрола преди моята личност да достигне абсолютното разпадане. Необичайни… обстоятелства отхвърлят такова решение в настоящия случай. Млис Абнет и… помощници съкращават вашата едно-линейност. Менеподобните се оттеглят.
— Плюли са си на петите докато все още имат време, както разбирам — каза Макккай.
— Време… да, вашата едно-линейност, линия. Това сравнение дава подходящо възприятие. Неточно, но подходящо.
— И съвсем сигурно ли е, че ти си последният Кейлбан в нашата… плоскост?
— Личност сам — отвърна Кейлбанът. — Последен Кейлбан, крайна точка. Моя личност отговаря на описанието…
— Нямаше ли някакъв начин да се спасиш? — попита Маккай.
— Спася? Ааа… избегна? Разминавам! Да, разминавам се със абсолютното разпадане. Ти предлагаш това?
— Питам дали нямаше и за теб някакъв начин да избягаш така както твоите… подобните ти?
— Начин съществува, но резултатът е еднакъв за вашата плоскост.
— Значи ти можеш да се спасиш, но ние въпреки това ще загинем, така ли?
— Вие не притежавате ли понятие за чест? — попита Кейлбанът. — Спасяваш личност, губиш чест.
— Туш — зяпна Маккай.
— Обясни туш — каза Кейлбанът. — Нов термин.
— Ъ? О, това е много стар, древен термин.
— Термин от линейното начало, така ли? Да, такива термини са с най-голяма честота на повтаряне. Повтаряне на пресечните точки.
— Повтаряне на пресечните точки?
— Вие казвате — често. Повтарянето на пресечните точки включва често.
— Да разбирам. Те означават едно и също нещо.
— Не също; подобно.
— Добре, коригиран съм.
— Обясни туш. Какво значение носи този термин?
— Хм, какво значение носи… дааа. Това е термин от фехтовката.
— Фехтовка? Непознат термин.
С кратка предистория на дуелите, рицарските турнири и спортните състезания, Маккай се опита до колкото му бе възможно да обясни основните правила на фектовката.
— Ефективен туш! — прекъсна го Кейлбана, а в думите му се долавяше определено учудване. — Точка на пресичане! Туш! Аххх-аххх! Това показва защо ние сме очаровани от вашият вид! Това понятие! Прекъсване на линия — туш! Пронизан от значение — туш!
— Абсолютно разпадане — изръмжа Маккай. — Туш! Колко далеч е твоят следващ туш с камшика?
— Точка на пресичане с камшик — туш! — каза Кейлбанът. — Ти търсиш положение върху линията. Линеарно положение, да. Това ме движи. Възможно ние да заемаме нашата линеарност вече, но моя личност предполага другите видове се нуждаят от измерения. Тогава ние ще заминем… излезем от съществуване. Нали така?
Когато Маккай не отговори, Кейлбанът попита:
— Маккай, хващаш ли мое значение?
— Май ще трябва да те саботирам — промърмори си Маккай.
Да овладееш даден език означава да се научиш да различаваш и предпазваш от заблудите, до които води използването му.
Чео, Пан Спечито със замразено его, гледаше отвъд горичката към залязващото над морето слънце. Хубаво е, че има такова море тук на Идеалния Свят, мислеше си той. От кулата, която Млис бе заповядала да издигнат в средата на градчето от по-малки постройки, се разкриваше и великолепна гледка към далечната равнина и планинските масиви отвъд нея.
Силен вятър духаше откъм лявата му страна и пилееше жълтата му коса. Носеше зелени панталони и отворена на врата риза в златисто и сиво. Дрехите предаваха едва доловим странен вид на хуманоидната му фигура, разкривайки тук-там релефите на необичайни за човешкото тяло мускули.
Лека усмивка на задоволство играеше по устните му, но очите му оставаха безизразни. Въпреки че хирургическата операция по замразяването на егото бе позагладила ръбовете им, те си оставаха многостранните, подобни на шлифовани диаманти очи на Пан Спечи. Те наблюдаваха движенията на множество разумни далеч долу, които пъплеха дребни като насекоми по улици и мостове. Едновременно с това докладваха за всяко движение в небето над главата му — полетът на ято птици в далечината, тънките ленти на перестите облаци — и възприемаха панорамата на морския залез и очертанията на парапета, на който се бе облегнал.
Трябва да успеем, помисили си той. Погледна към древния хронограф, който Млис му бе дала. Доста грубо изработено съоръжение, но показваше вярно часът на залеза. Все пак щеше да им се наложи да се изключат от системата на мозъчните часовници на Таприсиотите. Грубото съоръжение показваше, че остават още два часа до следващия контакт. S-контролните уреди ще са по-точни, разбира се, но не му се мърдаше оттук. Вече не могат да ни спрат. И все пак, не можеха ли наистина? Тогава се замисли за Маккай. Как бе открил агентът на БюСаб това място? И как бе успял да стигне дотук? Точно сега Маккай беше в хидробола заедно с Кейлбана — явно като примамка. Примамка! Защо?