— Генетично познати? — повтори той.
— Това е другото, което ме притеснява — каза Тулук. — Нека ти обясня. Тези структури на атомните частици, както и отговарящите им свръх-структури, носители на генетичната информация, преминават през много бавна еволюция. Сравнявайки сходни структури, лесно може да се определи времето на образуване на даден екземпляр дори и до две-три хиляди стандартни години назад. Тъй като животинските клетки дават основните съставки от протеини за изкуствените ни хранителни разтвори, ние пазим доста пълен комплекс от техни образци от много дълъг период от време. Странното при този камшик — посочи го с един от речевите си израстъци — е, че генетичната му структура е много, много стара. Направо древна.
— Колко древна?
— Може би, от около няколко стотин хиляди години.
Билдун осмисли за момент казаното.
— Но нали по-рано твърдеше, че кожата е на не повече от две години.
— Така показваха тестовете чрез катализа.
— Възможно ли е този натиск при подреждането на атомните частици, за който говориш, да е объркал генетичната структура?
— Евентуално.
— Значи ти се съмняваш в това, така ли?
— Да.
— Нима се опитваш да микажеш, че този камшик е пренесен напред във времето?
— Не се опитвам да ти кажа нищо друго, освен фактите, които вече ти докладвах. Резултатите от двата теста, всеки от които е надежден сам за себе си, взаимно се изключват. Не съвпадат. Показват различно време на образуване на тестуваната материя.
— Пътуването във времето е невъзможно — каза Билдун.
— Винаги сме мислили, че е така.
— Не. Винаги сме знаели, че е така. Доказано е и по теоретичен път, чрез математически изчисления и по опитен път в научните лаборатории. Пътуването във времето е глупост, мит, измишльотина, която да забавлява въображението ни. Отхвърляме това предположение и остава единствената възможност: натискът, силата, която е причинила подреждането на атомните частици е променила и генетичната структура.
— Е добре — каза Тулук. — Възможно е структурата на веществото да е била… прецедена през нещо като филтър на атомните частици. Но, тъй като не притежавам нито такъв филтър, нито възможността да осъществя такова „прецеждане“, просто не мога да докажа това по опитен път.
— Все пак трябва да имаш някакви предположения.
— Имам. Просто не мога да си представя филтър, който би осъществил подобно подреждане на частиците без да разруши изцяло органичната структура на материалите, подложени на такъв огромен натиск.
— И какво излиза тогава? — на висок глас попита Билдун без да прикрива нарастващото си раздразнение. — Значи някаква невъзможна машинария е извършила нещо невъзможно с някаква невъзможна материя, при това прилагайки абсолютно невъзможна сила, която… която…
— Да, сър — каза Тулук.
Билдун забеляза, че асистентите на Тулук от външната стая започнаха да го стрелкат с учудени погледи. Влезе в лабораторията и затвори вратата.
— Дойдох тук с надеждата, че ще си открил нещо, което ще ни помогне, — каза Билдун — а ти ми задаваш гатанки.
— Недоволството ти не променя фактите — каза Тулук.
— Да, предполагам, че е така.
— Структурата на клетките от ръката на Паленкито бяха подредени по същият начин — каза Тулук. — Но само тези в близост до мястото на отреза.
— Изпревари следващият ми въпрос.
— Беше очевиден. Причината не се крие в преминаването през пространствената врата. Накарахме доста от нашите хора да минат през пространствени врати, носейки най-разнообразни материали. После тестувахме произволно избрани клетки, както живи, така и мъртви.
— Две гатанки за един час е повече, отколкото ми се нрави — каза Билдун.
— Две?
— Вече имаме двайсет и осем точки в пространството, засечени по време на сполучливите или не опити на Абнет да бичува Кейлбанът. Правите лини, съставени от тези точки и позицията на хидробола, обаче, съвсем не очертават конус. Така че и тази теория не излезе вярна, освен, разбира се, ако Абнет не скача от планета на планета.
— С контрола върху S-системата, който има тя наистина може да си подскача насам-натам.
— Не, не мисля, че е така. Не е в стила й. Тя е домоседка. Обича да се спотайва в леговището. Не би тръгнала да прави рокади без да е абсолютно наложително.
— Може би праща само Паленкитата.
— Не, тя всеки път е с тях.
— Досега сме събрали общо шест ръце и толкова камшици — каза Тулук. — Искаш ли да повторя тези тестове върху всички от тях?
Билдун се втренчи в Рийва. Не очакваше да чуе от него такъв въпрос. Тулук винаги е бил трудолюбив и никога не оставаше работата си недовършена.