— Ние приемаме, — каза Маккай — че когато ти ми кажеш нещо, аз ти отговарям със смислени думи, точно отнесени към твоето твърдение, и че ти правиш същото. Това обаче може изобщо да не е така.
— Малко вероятно.
— Хм, малко вероятно, а? Какво правиш там?
— Там?
— Какво е това движение около теб?
— Опитвам да направя личността си видима във вашата плоскост.
— Можеш ли да го направиш?
— Възможно.
Над супника се образува червено сияние с формата на камбана. Източи се в права линия, възвърна първоначалната си форма и започна да се премята като детско въженце за подскоци.
— Какво ти виждаш? — попита Кейлбанът.
Маккай описа червеното въженце.
— Много странно — каза Кейлбана. — Аз създавам гъвкавост, а ти докладваш визуално възприятие. Още ли се нуждаеш от отворът към външната обстановка?
— Люкът? Да, кара ме да се чувствам много по-комфортно тук.
— Комфортно? Личност не разбира това понятие.
— Да не би отворът да ти пречи да станеш видима?
— Той представлява магнетично разсейване, нищо повече.
Маккай присви рамене.
— Колко още удари с камшик можеш да понесеш?
— Обясни понасям?
— Пак изгуби връзката — каза Маккай.
— Вярно! Това представлява постижение, Маккай.
— Какво постижение може да е това?
— Моя личност изгубва връзка на общуване, а ти постигаш разбиране за това.
— Добре, приемаме това за някакво постижение, все пак. Къде е Абнет?
— Договорът…
— …забранява разкриването на местоположението й — довърши Маккай. — Тогава поне се опитай да ми кажеш дали тя се намира винаги на една и съща планета или непрекъснато променя местоположението си.
— Това ще ти помогне ли да я откриеш?
— Триста дяволи! Откъде мога да знам това?
— Вероятността е по-малка от триста елемента — каза Кейлбана. — Абнет заема относително статична позиция на една определена планета.
— Но ние не можем да открием никаква закономерност в атаките й над теб, нито откъде се появяват — каза Маккай.
— Вие не можете да видите свръзките — отвърна Кейлбана.
Мятащото се червено въже над супника проблясна, избледня, припламна в ярко сияние и изчезна. Внезапно отново се появи, този път с цвета на тлееща жарава. Задържа се за момент и пак угасна.
— Ти току-що изчезна — каза Маккай.
— Моята личност невидима — каза Кейлбанът.
— Защо така?
— Ти не виждаш моя личност.
— Нали точно това казах и аз.
— Не това казал. Визуално възприемане за теб не представлява същност на моя личност. Ти виждаш визуален ефект.
— Значи аз не те виждах, така ли? Това беше само някакъв страничен ефект?
— Вярно.
— Аз и не мислех, че това може да си ти. Ти трябва да си нещо много по-оформено. Но забелязах нещо друго. На моменти използваш глаголните времена доста правилно. Дори забелязах някои съвсем правилни конструкции.
— Личност цака хващане мен — каза Кейлбанът.
— Хм, да… май все пак не си му хванала цаката на езика ни.
Маккай се изправи, протегна се и се приближи към отвора с намерение да погледне навън. В момента, в който се отмести, една лъскава сребриста примка увисна във въздуха над мястото, което току-що бе напуснал. Обърна се навреме за да я види как се изплъзва обратно нагоре през малкия вихров цилиндър на една пространствена врата.
— Ти ли си, Абнет? — попита той. Никакъв отговор. Вратата се затвори и изчезна. Щурмоваците на стража отвън се втурнаха към отвора.
— Добре ли си, Маккай? — попита един от тях.
Маккай му махна да мълчи, извади лъчемета от джоба си и небрежно го стисна в ръка.
— Фани Мае, — каза той — какво се опитаха да направят? Да ме хванат или да ме убият както сториха това с Фурунео?
— Фурунео не притежава съществуване — каза Кейлбанът. — Техни намерения неизвестни.
— Видя това, което се случи току-що? — попита Маккай.
— Моя личност осъзнава използване на S-система. Определени действия на личности, които контролират системата. Действията преустановени.
Маккай поглади шията си с ръка. Зачуди се дали ще успее навреме да пререже с лъчемета въжето, ако повтореха опита си. Сребристото въже, което бяха използвали, подозрително много приличаше на примка за душене.
— По този начин ли хванаха Фурунео? — попита Маккай. — Метнаха примка на врата му и го дръпнаха нагоре до вратата, така ли?
— Окончателното разпадане на свръзките отделя личността от съществото — каза Кейлбана.
Маккай присви рамене и се отказа. Това бе малко или много същия отговор, който получаваха всеки път, когато се опитаха да попитат Кейлбана за смъртта на Фурунео.
Стори му се странно, но откри че е гладен.