Изтри потта от лицето си и изпсува тихо. Как можеше да бъде сигурен, че това което разбира от думите на Кейлбана е това, което Кейлбанът наистина иска да му каже? Дори ако предположим, че до някъде правилно схваща значението на думите му може ли да разчита, че Кейлбанът от своя страна правилно интерпретира казаното от Маккай? Изобщо пък, не му се искаше да мисли за възможността Кейлбанът да лъже. Все пак когато проклетото нещо говореше, излъчваше такава силна емоционална вълна на искреност, че възможността да лъже бе почти изключена. Маккай потри с длан брадичката си и се опита да улови някаква мисъл, която постоянно му се изплъзваше. Странно. Ето го тук — прегладнял, ядосан и уплашен същевременно. Нямаше място за отстъпление. Трябваше да е справят с проблема. В това поне бе абсолютно уверен. Колкото и неясно да бе разбирателството с Кейлбана, каквото и разминаване да имаше между думите и значенията им, те просто не можеха да си позволят да пренебрегнат предупреждението на съществото. Прекалено много разумни бяха вече убити или изгубили разсъдъка си.
Неволно поклати глава при сигнала на поредния контакт от Таприсиот. Пак този проклет надзор! Контактът обаче не прекъсна. Беше Сайкър. Дребничкият Лаклак, директор на отдел Анализи, усети емоционалния прилив на нежелание от страна на Маккай, но вместо да прекъсне контакта се включи.
— Не! — изрева Маккай. Усети, че изпада в транс. — Не, Сайкър! Прекъсни!
— Но какво има, Маккай?
— Прекъсни веднага, идиот такъв, или с мен е свършено!
— Добре де… добре, но нали ти…
— Прекъсни!
Сайкър прекъсна контакта. Когато отново възвърна усещането за тялото си, се намери увиснал във въздуха. Въжената примка се бе впила във врата му и го теглеше нагоре към една малка пространствена врата. Чу глъчка откъм отвора на люка. Някой викаше нещо, но той не можеше да му отговори. Огнен пръстен пристягаше гърлото му. Пареща болка раздираше дробовете му. Мозъкът му се скова от ужас. Разбра, че е изтървал лъчемета по време на транса. Пръстите му се вкопчиха в примката в напразен опит да я отхлабят.
Нещо сграбчи краката му. Увеличената тежест още повече стегна примката.
Внезапно силата, която го теглеше нагоре, престана да действа. Маккай се строполи на пода върху онзи, който и да бе той, който го бе уловил за краката.
Няколко неща се случиха едновременно. Двама щурмоваци му помогнаха да се изправи. Покрай лицето му се мярна холоскенер, който един Рийв насочваше към пространствената врата. Тя изчезна с електрическо пращене. Ръце и пипала пипнешком се опитваха да свалят примката от врата му.
Маккай пое дълбоко въздух и се задави в силен пристъп на кашлица. Щеше да припадне, ако не го подкрепяха отстрани.
Постепенно осъзна, че петима други разумни бяха влезли в хидробола — двама Рийви, един Лаклак. един Пан Спечи и един хуманоид. Човекът заедно с единия от Рийвите подкрепяха Маккай и сваляха примката. Другият Рийв бе операторът на холоскенера и в момента се занимаваше с него. Останалите двама внимателно се оглеждаха наоколо с готови за стрелба лъчемети. Най-малко трима от разумните се опитваха да говорят едновременно.
— Добре, стига! — изхриптя Маккай, принуждавайки ги да млъкнат.
Гърлото го болеше жестоко при всяка дума. Взе отрязаното въже, което Рийвът стискаше в пипалото си и го огледа. Бе изработено от някаква сребриста материя, която не му бе позната. Беше прерязано с лъчемет.
— Успя ли да скенираш нещо? — обърна се Маккай към щурмовака с холоскенера.
— Нападението бе осъществено от Пан Спечи със замразено его, сър — отвърна Рийвът. — Направих добра холоскица на лицето му. Ще опитаме да ги идентифицираме.
Маккай му подхвърли отрязаното въже.
— Отнеси и това в лабораторията. Кажи на Тулук да го разпарчадиса ако ще и на молекули. Може по него да са останали… тъканни клетки от Фурунео. Вие, останалите…
— Сър? — беше Пан Спечито.
— Да?
— Имаме изрични заповеди, сър. Ако е извършен опит за покушение върху живота ви, ние трябва да останем тук с вас. — Подаде на Маккай един лъчемет. — Мисля, че изпуснахте това.
Маккай раздразнено напъха лъчемета в джоба си.
Съзнанието му внезапно се изгуби в повикването за нов контакт от Таприсиота.
— Прекъсни! — рязко извика той.
Но контактът се усили. Беше Билдун в настроение, което ясно показваше, че съвсем не му е до шеги.
— Какво става там, Маккай?
Маккай му обясни.
— В момента при теб има щурмоваци, така ли?
— Да.
— Някой видя ли нападателите?
— Направихме холоскица. Беше Пан Спечито със замразено его.