— Е и?
— Значи трябва да приемем, че тези точкови контакти следват определен модел.
— Защо? Може и да са напълно произволни, както се…
— Две определени планети, които се движат в пространството по определени орбити, просто следват един точно определен модел на това движение. Модел, ритъм. Иначе, Абнет и нейната банда щяха да атакуват по-често Кейлбана, на по-малки интервали от време. Изправени сме пред определена система, която не се поддава на традиционен анализ. Честотата на повтаряне на атаките, времевият ритъм на тази система се превръща във пространствен ритъм на свързването между точките. Системата притежава дуалистичен модел или ритъм — пространствено темпорален.
Аргументите на Тулук като че ли вдигнаха някаква завеса, спусната пред мозъка на Маккай.
— Добре, но това може би е някаква форма на проекция на времето върху пространството. Не е задължително непременно да бъде пътуване във време…
— Каква проекция? Не. — възрази Тулук. — Решението на едно просто квадратно уравнение не може да бъде функция, не е променлива величина. Следователно си имаме работа с линейни отношения.
— Линии — прошепна Маккай. — Свръзки.
— Ъ? А, да. Линейните отношения представляват придвижване на повърхности в някакво измерение или измерения. Не можем да бъдем сигурни от колко измерения се състои светът за Кейлбаните, сигурни сме само за измеренията, които различаваме ние.
Маккай присви устни. Тулук бе преминал в опасната хлъзгава плоскост на абстракциите, но аргументите му определено стъпваха доста елегантно по нея.
— Можем да разглеждаме всички пространствени форми като величини зависещи от други величини — каза Тулук. — Имаме и система, с която от известните величини да получим неизвестните, т.е. тези, които търсим.
— Аха — промърмори Маккай. — N-броя величини.
— Където величините са нашите точки в пространството. Точно така. Първо превръщаме цялата си налична информация в математически изчисления, с които определяме разстоянието между тези точки.
— Класическо уравнение с n-броя неизвестни величини — кимна Маккай.
— Сега вече почваш да говориш като онзи Маккай, когото познавам. Така, за да бъдем още по-точни — търсим множество от n-броя неизвестни измерения. Сега да разгледаме понятието време. Какво е времето? За нас времето е множество от измерения, което съдържа само един член, т.е. времето има само едно измерение. Но, ако си спомняш, ние получихме определен брой точки-измерения в пространството и времето.
Маккай тихо подсвирна, впечатлен от логиката на Рийва.
— Значи, имаме или една променлива величина или n-броя променливи. Прекрасно!
— Точно така. Така след привеждане под общ знаменател на множествата получаваме две отделни системи, които съдържат n-броя члена.
— Това ли получи?
— Да, това получих. Оттук вече следва, че точките на контактите в нашия случай съществуват самостоятелно в различни рамки на времето. Следователно, Абнет се намира в измерение на времето различно от това, в което се намира Кейлбана. Това е неизбежният извод.
— Това вероятно не е феноменът „пътуване във времето“ в класическия му смисъл — каза Маккай. — Чудя се… тези тънки различия, които единствено вижда Кейлбана, тези свръзки, тези нишки…
— Паяжини, разположени в различни вселени — каза Тулук. — Вероятно нещо такова. Нека приемем, че всеки жив организъм проявява съществуването си под форма на такава нишка от паяжина…
— Движенията на мъртвата материя, без съмнение също плетат такива нишки.
— Съгласен съм. И тези нишки се пресичат. Преплитат се. Завързват се. Смесват се по какви ли не загадъчни начини. Оплитат се. Някои от нишките в паяжината са по здрави от другите. Знаеш ли, аз лично изпитах такова „оплитане“, когато осъществих контакта, който ти спаси живота. Мога да си представя как някои от тези нишки биват изтъкани отново, завързани и какво ли не още, за да се пресъздадат условията на отдавна отминали времена в нашето измерение. Може би, това е относително лесна работа за един Кейлбан. Кейлбанът, вероятно, дори и не възприема това пресъздаване по начинът, по който го възприемаме ние.
— Добре, предавам се.
— Какво ли ще му трябва за това? — продължи да размишлява Тулук. — Известна яснота за преживяното, може би, ясен спомен; нещо, което наслагва достатъчна здравина на връзките, на нишките, на цялата паяжина от миналото, така че тези нишки могат да бъдат взети и обработени за да се получи точно копие на оригиналната обстановка и всичко, което тя съдържа.