— Това са празни приказки — възпротиви се Маккай. — Как можеш повторно да „изтъчеш“ цяла планета, атмосферата й…
— Защо не? Какво знаем ние за енергийните сили, намесени тук? За едно пълзящо насекомо само три твои крачки ще са колкото целодневният му преход.
Въпреки вроденото си недоверие, Маккай все повече започна да се убеждава в истинността на това, което казваше Тулук.
— Вярно е, — съгласи се той — че S-системата на Кейлбаните ни дава силата да прекрачваме цели светлинни години.
— До толкова сме свикнали с изпозването й, че не ни минава и през ум да се замислим какви ли огромни енергии са необходими за това. Помисли само какво би представлявало едно пътуване през пространствена врата за нашето предполагаемо насекомо! А това, което ние виждаме, може би е само една малка част от огромната мощ на Кейлбаните.
— Не трябваше да приемаме S-системата — въздъхна Маккай. — Имахме си съвсем сносни ядрени пространствени кораби с метаболично окачване. Трябваше да кажем на Кейлбаните да си вземат свръзките под мишница и да се пръждосат на майната си!
— И да се откажем от пространствено-темпоралния контрол над цялата вселена? Не, това не можеше да стане, Маккай. Това което трябваше да направим, бе първо да тестуваме подаръка на Кейлбаните. Трябваше да го изпробваме и да видим дали не крие някакви опасности. Просто бяхме твърде заслепени от необятните възможности, които се разкриваха пред нас. За това и сгрешихме.
Маккай вдигна лявата си ръка и се почеса по веждата. Внезапно усети някаква неясна заплаха. Тя пропълзя нагоре по гръбнака му и се заби в рамото. Усети странна болка, като че ли някой глозгаше костта му отвътре. Въпреки шока, той се обърна и видя вдигнатата ръка на Паленки, стиснала бляскаво острие. Ръката се подаваше от малък вихров цилиндър. В отворът се виждаше костенуркоподобната глава на Паленкито. До нея — дясната половина от лицето на едно Пан Спечи. Виолетови белези браздяха челото му, единството око, което се виждаше, хвърляше зловещи кехлибарени пламъци.
В следващия, изпълнен с напрежение миг, Маккай видя как острието започна да се спуска към главата му и разбра, че ще го удари преди вдървените му от шока мускули да успеят да реагират. Усети хладната целувка на метала върху челото си. Пред очите му избухна оранжевото сияние на изстрел от лъчемет.
Не помръдна. Остана вцепенен като каменна колона. Само очите му, като че ли някъде отстрани, наблюдаваха сцената. Видя учудването, изписано по лицето на Пан Спечито. Видя отсечената ръка на Паленкито да тупва на пода, все още стискайки овъглените останки на металното острие. Сърцето му блъскаше в гърдите като че ли бе бягал цял час. Усети топла влага да се стича по лявото му слепоочие. Търкулна се по бузата му, по брадичката и по врата. Усети пулса в дланите си и видя, че от пръстите му капе кръв.
Пространствената врата бе изчезнала. Някой застана до него и постави превръзка на челото му, там където го бе докоснала стоманата… Докоснала?
Още веднъж се бе приготвил да умре от ръката на Паленки и падащото острие…
Видя, че Тулук се навежда да вземе металните останки от оръдието.
— И този път ми се размина — каза Маккай.
С учудване установи, че гласът му не трепери.
Провидението и Силата на Съдбата са синоними, с които често се самозалъгваме, използвайки ги като аргументи в подкрепа на субективните ни представи за обективната действителност.
Когато Тулук изпрати да повикат Маккай обратно в лабораторията, на Централата беше ранен следобед. Два взвода щурмоваци придружаваха Маккай. Всички коридори и помещения също бяха препълнени от усилената охрана. Пазачите наблюдаваха таваните, стените, пода. Наблюдаваха се и един друг, както и празните пространства между себе си. Всеки от щурмоваците носеше готов за стрелба лъчемет.
Маккай, който бе прекарал два часа в компанията на Ханъман и петима от нейните съветници в Правния отдел, беше готов и за най-лошите новини. Правният отдел се ровеше из всяко досие, папка или запис, който можеше да докопа. Разследваше всяка собственост на Абнет, но всичко още беше в мъглявата сфера на цифрите. Все пак, от това можеше да изскочи нещо. Бяха получили разрешение от телесъда, многократно потвърдено, което им даваше достатъчно власт да претърсват повечето от световете дори по начини, които излизаха от приетите рамки на Гоакинското законодателство. Гоакинските власти също се стараеха да сътрудничат — освобождаваха от други задължения необходимите за акциите щурмоваци, уреждаха формалностите със съответните полицейски агенции.