— Е, и какво откри?
— Направих теста два пъти за по-сигурно — каза Тулук. — Независимо, че тестовете с възстановяване на клетъчната структура на лаковото покритие и ленената връв показват, че мечът е бил произведен преди не повече от осемдесет години, стоманеното острие е изковано от майстор, мъртъв отпреди хилядолетия. Името му е Канемура и мога да ти покажа индексните извадки от комтотъра за да докажа това. Няма никакво съмнение кой е направил този меч.
Интерфонът над работната маса на Тулук иззвъня два пъти и на екрана му се появи лицето на Ханъман от Правния отдел.
— А, ето къде си бил, Маккай — каза тя, премествайки погледа си от Тулук към него.
— Какво има пък сега? — попита Маккай, докато мозъкът му още се мъчеше да асимилира казаното от Тулук.
— Успяхме да получим съдебното разпореждане — каза тя. — Цялото състояние на Абнет и производствата й върху всички други светове, освен Гоакинския, са поставени под запор.
— А какво става със заповедта за арестуване? — настоя Маккай.
— Получихме и нея, разбира се — каза Ханъман. — затова ти се обаждам. Нали искаше да те известим незабавно.
— Гоакините ще сътрудничат ли?
— В юрисдикцията им има една клауза, според която са длъжни да сътрудничат в случаи на опасности, заплашващи сигурността на цялата Конфедерация на разумните. Тя им позволява да допускат на територията си служители на Федералната полиция, както и агенти на БюСаб, които да арестуват заподозрените.
— Много добре — каза Маккай. — Сега остава само да разбера кога да я търся и ще я пипнем.
Учудено изражение се появи на лицето на Ханъман.
— Кога ли?
— Дааа — изръмжа Маккай. — Кога.
Ако вярваш, че наистина си гладен, можеш да изядеш и собствените си мисли.
Рапортът за видовите шарки на Паленкито чакаше Маккай в кабинета на Билдун, когато той се върна там за съвещанието. То бе насрочено за по-ранен час същия ден и вече бе отлагано на два пъти. Беше почти полунощ на Централата, но повечето от служителите на Бюрото дежуряха на поста си, особено щурмоваците. По нареждане на медицинския екип освен яростин бяха раздадени и капсули с нервостимулин. Щурмоваците от взвода, който охраняваше Маккай вървяха с резки нервни движения — обичайният ефект от комбинацията на стимулантите.
Когато влезе в кабинета на шефа, Маккай го завари излегнат в кучекресло, което сръчно масажираше гърба му. Билдун отвори едното си око и рече:
— Получихме доклада за Паленкито. За модела на шарките по корубата му, тези които си скенирал. — Затвори окото си и въздъхна. — Там на бюрото ми е.
Маккай се отпусна в близкото кучекресло.
— Уморен съм от четене — каза той. — какво пише вътре?
— Паленкито е от племето на Шипсонгите — отвърна Билдун. — Идентификацията е точна, не може да има грешка. Оооххх, и аз съм доста изморен, приятелю.
— Е? — попита Маккай.
Изкушаваше се да сигнализира на кучекреслото за един масаж. Наблюдавайки Билдун идеята му се стори доста изкусителна. Но знаеше, че това може да го приспи. Щурмоваците, които неспокойно обикаляха стаята, сигурно бяха също толкова уморени, колкото и той. Нямаше да им хареса никак, ако се отпуснеше да поспи.
— Изискахме заповед за задържане и прибрахме вождът на Паленките Шипсонги — каза Билдун. — Той твърди, че всичките членове на племето му са налице.
— Това вярно ли е?
— Опитваме се да проверим, но не можем да кажем със сигурност. Те нямат писмени паметници. Нали знаеш на какво ниво са племената на Паленките.
— Сигурно се закле и в ръката си, нали? — попита Маккай.
— Разбира се. — Билдун прекъсна масажа и се изправи в кучекреслото. — Вярно е, че специфичните племенни окраски могат да се използват и незаконно.
— На Паленките са им необходими четири-пет седмици за да им порасне ръката отново — каза Маккай.
— Това какво трябва да означава?
— Че Абнет има поне няколко дузини Паленки в резерва.
— Доколкото знаем, може да има и милиони.