— Този вожд на Шипсонгите отрече ли възможността племенната украска да е била използвана от член на друго племе?
— Не, не я отрече.
— Значи е излъгал — каза Маккай.
— Откъде знаеш?
— Според Гоакинската юрисдикция, промяната на племенната украска е едно от осемте углавни престъпления за Паленките. А Гоакините няма как да бързат, защото именно те бяха натоварени да образоват Паленките и да им създадат закони, когато „R&R“ доведе едноръките костенурки в световете на Конфедерацията.
— Ха! — възкликна Билдун. — Защо в Правния отдел нищо не знаеха за това? Казах им да проучат всичко из основи.
— Информацията е секретна. Само за привилегировани — каза Маккай. — Взаимоуважение между различните видове. Нали знаеш колко откачени са Гоакините на тема свободата и достойнството на личността и други такива глупости.
— Няма ли да те изхвърлят от съдебната комисия, ако разберат, че си издал такава тайна? — попита Билдун.
— Не. Просто ще ме назначат за прокурор и ще ми възложат следващите десетина тежки съдебни процеси. Нали знаеш, че при тях, ако прокурорът поеме случая и не може да докаже обвинението и да получи присъда за обвиняемия, той е този, който бива екзекутиран.
— Не можеш ли да не приемаш случаите?
— Зависи от самите случаи. В повечето от тях почти със сигурност мога да измъкна присъди от една до двайсет.
— От една до… имаш предвид стандартни години?
— Разбира се, че нямам предвид минути — изръмжа Маккай.
— Защо ми каза тогава?
— Искам да ми разрешиш да го пораздрусам този вожд.
— Да го пораздрусаш? Как?
— Имаш ли представа колко важно е тайнството на ръката за едно Паленки?
— Горе долу. Защо?
— Горе долу — изсумтя Маккай. — Далеч назад, в дните на варварство и примитивизъм, Паленките принуждавали престъпниците да си изяждат ръцете. После ограничавали повторното им израстване. Освен загубата на част от лицето, това е и една много дълбока емоционална травма за всяко Паленки.
— Нима наистина искаш да…
— Не, разбира се!
Билдун потрепера.
— Вие човеците имате кръвожадна природа. Понякога си мисля, че не можем да ви разберем напълно.
— Къде е Паленкито? — попита Маккай.
— Какво искаш да правиш с него?
— Да го разпитам, разбира се! Ти какво си помисли?
— След това което каза преди малко и аз самият не бях сигурен какво да мисля.
— Хайде стига, Билдун. Хей ти! — Маккай махна на един Рийв, лейтенант на взвода щурмоваци. — Доведете Паленкито тук.
Щурмовакът погледна въпросително към Билдун.
— Прави каквото ти каза — рече шефът на Бюрото.
Щурмовакът поклати неуверено речевите си израстъци, но се обърна и напусна стаята, сигнализирайки на половината взвод да го последва.
Десет минути по-късно вождът на Паленките Шипсонги беше въведен в кабинета на Билдун. Маккай веднага разпозна приличните на навита змия шарки върху корубата. Да, това беше украската на племето Шипсонги. Сега, когато я видя сам, се увери в това.
Многобройните крачка на Паленкито се заковаха пред Маккай. Главата на костенурката го погледна в очакване.
— Наистина ли ще ме накараш да изям ръката си? — попита вождът.
Маккай погледна с укор към лейтенантът Рийв.
— Попита ме що за човек сте — обясни Рийвът.
— Радвам се, че си му дал толкова добро описание — каза Маккай. Обърна се към Паленкито: — Ти как мислиш?
— Аз мисля, че това невъзможно, сър Маккай. Разумните вече не разрешават такива варварства. — Думите се редяха монотонно от безизразната костенурча човка, но единствената ръка потрепваше несигурно от челната си става.
— Може да направя и нещо още по-лошо — каза Маккай.
— Какво може да е по-лошо? — попита Паленкито.
— Ще видим после, нали така? Сега отговаряй! Значи всички членове на твоето племе са си в къщи, така ли?
— Да, така е.
— Лъжеш — каза Маккай с равен глас.
— Не!
— Как е племенното ти име? — попита Маккай.
— Мога да го кажа само на братята си от племето!
— Или на Гоакините — каза Маккай.
— Ти не си Гоакин.
С насечените грухтящи звуци на Гоакинската реч Маккай започна да описва на Паленкито вероятното му нечисто родословие, лошите му навици, възможните последици от престъпното му поведение. Завърши с мощно изръмжаване, типичният Гоакински разпознавателен рев, една специфично смесица от думи и емоция, с която трябваше винаги да се представя пред висшия съдебен съвет на Гоакините.
— Ти си човекът, който те са допуснали до съдебния си съвет — каза Паленкито. — Чувал съм за теб.
— Как е племенното ти име? — настоя Маккай.
— Наричат ме Бирич ъв Анк — отвърна Паленкито с примирен глас.