— Е, Бирич ъв Анк, ти си един лъжец.
— Не! — Ръката му силно потрепера. Сега в гласа му се долавяше страх. Маккай се бе научил да разпознава този страх в работата си с Гоакините. Той знаеше личното име на Паленкито, значи вече можеше да поиска ръката му.
— Ти си извършил углавно престъпление — каза Маккай.
— Не! Не! Не! — запротестира Паленкито.
— Това, което другите разумни тук не знаят, — каза Маккай — е че Паленките от едно племе се подлагат на генна хирургия, за да изпишат отличителните знаци на племето върху корубите си. Тези отличителни знаци остават завинаги в черупката и не могат да се променят. Нали така?
Паленкито не отговори.
— Така е — продължи Маккай. Забеляза, че щурмоваците са ги наобиколили, заинтригувани от разговора им. — Ей, ти! — извика Маккай и посочи с ръка лейтенантът Рийв. — Кажи на хората си да си отварят очите на четири!
— На четири?
— Да наблюдават всяко ъгълче на стаята — каза Маккай. — Или искаш Абнет да убие нашият свидетел?
Лейтенантът сепнато се извърна и започна да крещи заповеди към взвода, но щурмоваците вече се бяха пръснали и започнали щателният оглед на помещението. Рийвът поклати гневно един от речевите си израстъци и замълча.
Маккай отново насочи вниманието си към Паленкито.
— А сега, Бирич ъв Анк, ще ти задам няколко специални въпроса. Вече знам отговорите на някои от тях. Ако те хвана дори в една единствена лъжа, ще си помисля дали да не се върнем към някои от варварските обичаи. Прекалено много е заложено на карта, за да ти позволя да ме мотаеш. Ясно ли ти е?
— Сър, не може наистина да мислите, че…
— Колко от твоите съплеменници продаде в робство на Млис Абнет? — настоя Маккай.
— Робовладелството е углавно престъпление — бързо отвърна Паленкито.
— Нали вече ти казах, че си обвинен в углавно престъпление — каза Маккай. — Отговори на въпроса ми.
— Ти искаш сам да улича себе си в престъпление?
— Колко ти плати тя? — попита Маккай.
— Кой да ми е платил и за какво?
— Колко ти плати Абнет?
— За какво да ми плаща?
— За Паленките от твоето племе.
— Какви Паленки от моето племе?
— Това е и въпросът ми — каза Маккай. — Искам да знам колко Паленки й продаде, колко ти плати тя и къде ги отведе.
— Не, ти не говориш сериозно!
— Внимавай, аз записвам този разговор — каза Маккай. — Ще се обърна към вашия Общоплеменен съвет, ще им пусна записа и ще оставя те да се разправят с теб.
— Те ще ти се изсмеят! Какви доказателства имаш за…
— Твоят собствен виновен глас — каза Маккай. — Ще направим гласокодерен анализ на всичко, което си казал и ще го предоставим заедно със записа на разговора на вашия Съвет.
— Гласокодер? Какво е това?
— Това е една машинка, която анализира и най-леките извивки на гласа и промени в интонацията, за да определи кое от казаното е вярно и кое не.
— Никога не съм чувал за такава машина!
— Дяволски малък брой разумни са запознати с всички машинки, които използват агентите на БюСаб — каза Маккай. — Е, давам ти последен шанс. Колко от твоите съплеменници продаде?
— Защо правиш това с мен? Какво може да е чак толкова важно за Абнет, че да пренебрегнеш уважението межеду видовете и да ми отричаш правото на…
— Опитвам се да ти спася живота — каза Маккай.
— А сега кой лъже?
— Ако не открием и не спрем Абнет — започна Маккай — почти всички разумни в нашата вселена, с изключение на няколко новородени ще умрат. А новородените няма да имат абсолютно никакъв шанс, лишени от грижите на възрастните. Кълна се в това.
— Даваш тържествена клетва?
— Кълна се в яйцето на ръката си — каза Маккай.
— Ооооо, — простена Паленкито. — Ти знаеш дори и това за яйцето?
— Сега ще назова името ти и ще те накарам да се закълнеш с най-святата си тържествена клетва — каза Маккай.
— Но нали вече се заклех в ръката си!
— Но не и в яйцето на ръката си — отвърна Маккай.
Паленкито сведе глава. Единствената му ръка трепереше.
— Колко от тях продаде? — попита Маккай.
— Само четирсет и пет — изсъска Паленкито.
— Само четирсет и пет?
— Да, само толкова! Кълна се! — Бляскави мазни капчици пот избиха от страх по очите на Паленкито. — Тя предложи толкова много, а и избраните приеха доброволно. Тя ни обеща неограничен брой яйца!
— Неконтролеруемост на мътенето? — попита Маккай. — Как е възможно това?
Паленкито страхливо погледна към Билдун, който се бе облегнал напред на бюрото си с мрачно изражение.
— Тя не обясни, но каза, че е открила други светове извън границите на Конфедеративната юрисдикция.