— И къде са тези светове? — попита Маккай.
— Не знам! Кълна се в яйцето на ръката си! Не знам!
— Как уредихте сделката? — попита Маккай.
— Чрез едно Пан Спечи.
— Какво направи той?
— Предложи на моето племе печалбата от производството на двайсет планети в продължение на сто стандартни години.
— Охоооо! — каза някой зад гърба на Маккай.
— Кога и къде стана размяната? — попита Маккай.
— В дома на моите яйца само преди една година.
— Значи печалбата за сто години напред — промърмори Маккай. — Много сигурна сделка. Ти и твоето племе няма да доживеете и месец, ако успее в това което е намислила.
— Аз не знаех. Кълна се, че не знаех. Какво е намислила тя?
Пренебрегвайки въпроса му, Маккай попита:
— Имаш ли поне някаква представа къде могат да бъдат тези нейни светове?
— Нямам никаква представа. Кълна се — каза Паленкито. — Донесете гласокодера. Той ще докаже, че говоря истината.
— Няма такъв уред като гласокодер за вашият вид — каза Маккай.
Паленкито го изгледа за миг, после го прокле:
— Дано ти станат яйцата на запъртъци!
— Опиши ни как изглеждаше Пан Спечито — каза Маккай.
— Оттеглям сътрудничеството си!
— Вече си твърде загазил, за да се оттегляш — каза Маккай. — Единственото, което ти остава, е да сключиш сделка с мен.
— Каква сделка?
— Ако ни сътрудничиш, всички в тази стая ще забравят признанието ти за извършеното престъпление.
— Искаш да ме излъжеш — изсумтя Паленкито.
Маккай се обърна към Билдун и каза:
— Май ще е най-добре да повикаме племенния съвет на Паленките и да им предадем записа от разговора.
— И аз мисля така — съгласи се Билдун.
— Чакайте! — извика Паленкито. — Мога ли да разчитам, че няма да ме предадете?
— Не, не можеш — каза Маккай.
— Значи нямам никакъв избор, така ли?
— Точно така.
— Тогава нека яйцата ти да станат на запъртъци, ако ме предадеш.
— До последното — съгласи се Маккай. — Опиши ни Пан Спечито.
— Беше със замразено его — каза Паленкито. — Видях белезите му, пък и той се похвали с тях, за да ми покаже, че мога да му се доверя.
— Опиши го по-подробно.
— Пан Спечите много си приличат един на друг. Не знам… но белезите бяха виолетови. Това го помня добре.
— Той имаше ли име?
— Казваше се Чео.
Маккай погледна към Билдун.
— Името означава възраждане на стари идеи — каза Билдун. — На един от нашите древни диалекти. Очевидно е някакъв измислен псевдоним.
Маккай насочи вниманието си обратно към Паленкито.
— Какви гаранции ти даде той?
— Гаранции?
— Как подсигурихте изпълнението на договора?
— Ааа. Той назначи за управители на новите светове мои съплеменници, които аз му посочих.
— Чиста работа — каза Маккай. — Най-обикновени наемни отношения. Кой може да търси уловки в такъв договор или да се опита да докаже каквото и да било чрез него?
Маккай извади комплекта си, измъкна от него холоскенера и го нагласи за прожекция. Набра записа, който искаше. Холоскицата, записана от щурмовакът Рийв през пространствената врата се появи във въздуха пред Паленкито. Маккай бавно завъртя холограмата в кръг, за да може Паленкито да я разгледа от всички страни.
— Това ли е Чео? — попита той.
— Белезите са същите. Той е.
— Това е достатъчно валидно доказателство — обърна се Маккай към Билдун. — Паленките имат свръхчувствително зрение и различават и най-леките изменения в линейните шарки по-добре от всички други разумни видове във вселената.
— Нашите племенни шарки са много сложни — изфука се Паленкито.
— Да, знаем.
— И с какво ще ни помогне това? — попита Билдун.
— И аз се питам същото — каза Маккай.
Нито един език досега не е успял напълно да се справи с темпоралните отношения.
Маккай и Тулук спореха по теорията за пътуване във времето, без да обръщат внимание на охраняващите ги щурмоваци, които очевидно намираха разговора им за твърде интересен. Шест часа след разпита на племенния вожд Бирич ъв Анк теорията вече се разискваше оживено във всяко кътче на Бюрото. Привържениците й бяха толкова, колкото и противниците.
По настояване на Маккай, те се бяха настанили в една от залите за междувидова тренировка, бяха инсталирали огромен информационен екран и се опитваха да свържат теорията на Тулук със странното подреждане на атомните частици — явлението, наблюдавано във волската кожа и другите органични вещества, които бяха докопали от Абнет.
Тулук смяташе, че странното подреждане може да се преизчисли като пространствен вектор, който да ги насочи към скривалището на Абнет.