— Трябва да има някакъв вектор с начална точка в нашето измерение — настояваше Тулук.
— Дори и да е така, с какво ни помага това? — попита Маккай. — Абнет не е в нашето измерение. Аз предлагам да се върна при Кейлбана и…
— Нали чу какво каза Билдун. Няма да ходиш никъде. Ще оставим щурмоваците да се грижат за хидробола, докато ние тук се концентрираме върху…
— Но, Фани Мае е единственият ни източник на нова информация!
— Фани… а, да. Кейлбанът.
Тулук имаше навика да се разхожда нагоре-надолу. Беше си начертал един маршрут около центъра на стаята и обикаляше в кръг. Челюстните му израстъци бяха прилежно прибрани в долната част на лицевият му отвор така, че само очите и дихателно-речевото му отверствие оставаха открити. С помощта на разклонението в долната част на тялото му, което му служеше за крака, той обикаляше зад кучекреслото, заемано от Маккай. Оттам извървяваше разстоянието до далечния край на залата и стигаше близо до един щурмовак Лаклак. После се връщаше на зиг-заг през начупената линия от щурмоваци, които се въртяха наоколо, стигаше до масата, върху която Маккай си драскаше нещо, обикаляше кучекреслото му и отново поемаше по същия маршрут.
Така ги намери Билдун, когато влезе в залата. Той махна на крачещия Рийв да спре.
— Отвън има цяла тълпа новинари — изръмжа. — Не знам как са се докопали до историята, но явно много им допада. Вече си представям заглавията: „Краят на Света дойде, плашат Кейлбаните!“ Маккай, имаш ли нещо общо с това?
— Абнет — отвърна Маккай без да вдига поглед от сложните драсканици, които чертаеше.
— Но това е лудост!
— Никога не съм твърдял, че е нормална. Знаеш ли колко много новинарски визии, предавателни системи и разни други медии контролира тя?
— Е да… сигурно, но…
— Някой свързва ли нея самата със заплахата за край на света?
— Не, но…
— Това не ти ли се вижда странно?
— Откъде може някой от тях да знае, че тя…
— Как може да не знаят, че точно Абнет ни набута в тая каша с Кейлбаните? — настоя Маккай. — И то особено след разговора си с теб! — Изправи се, хвърли листа с драсканиците си на пода и тръгна между две редици щурмоваци.
— Чакай! — рязко викна Билдун. — Къде отиваш?
— Да им разкажа всичко за Абнет.
— Полудя ли? Тя само това и чака, за да ни лепне обвинение в клевета!
— Тогава ще изискаме личното й присъствие като обвинител — каза Маккай. — Трябваше по-рано да се сетим за това. Най-добрата защита: лично да докаже обвинението.
Билдун го настигна и закрачи до него между кордона от щурмоваци. Тулук ги следваше отзад.
— Маккай, — викна му Тулук — не забелязваш ли някаква задръжка в мисловните си процеси?
— Изчакай да се консултираме по въпроса с Правния отдел — каза Билдун. — Може и да си прав донякъде, но…
— Маккай, — повтори Тулук — не забеляз…
— Млъкни! — отряза го Маккай. Спря и се обърна към Билдун. — С колко още време мислиш, че разполагаме?
— Кой знае?
— Ами ако са само пет минути? — пипита Маккай.
— О, не, сигурно повече.
— Но не си сигурен, нали?
— Поставили сме щурмоваци в хидробола… е, атаките на Абнет са ограничени до миним…
— Все пак, можем ли да си позволим да рискуваме?
— Естествено не, но…
— Е, тогава ще разкажа на ония новинарчета отвън…
— Маккай, тази жена е пуснала пипалата си на такива високи равнища в управлението, каквито дори не можем да си представим — предупреди го Билдун. — Ти не знаеш какви неща открихме в… имаме достатъчно информация, за да се занимаваме в продължение на…
— Значи тя си има свои хора и на най-високо ниво, а?
— В това няма съмнение.
— Точно затова е време да дръпнем завесите.
— Ще настане огромна паника!
— Ние имаме нужда точно от паника. Тя ще накара огромно количество разумни да се опитат да се свържат с нея. Нейни приятели, близки, врагове, откачени. Направо ще ни залеят с потоци от информация. А, на нас наистина ни трябва още информация!
— Ами ако тия празноглавци — кимна към вратата Билдун — откажат да ти повярват? И преди са те чували да разправяш някои доста странни приказки, Маккай. Какво ще стане, ако само ти се изсмеят?
Маккай се поколеба. Никога преди не бе чувал Билдун да говори толкова нелогично. Билдун — разумният, винаги отличаван за находчивостта си, брилянтният си аналитичен ум и безпогрешната си преценка! Нима и Билдун беше от тези, които Абнет е купила? Невъзможно! Вероятно участието на Пан Спечи със замразена самоличност в тая мръсна история е предизвикало огромен емоционален шок сред вида на Пан Спечите. Трябваше да се добави и това, че Билдун беше пред прага на его колапс. Какво ли ставаше в психиката на Пан Спечите с наближаването на момента, когато трябваше да се превърнат отново в безмозъчен инкубаторен зародиш? Мисълта за това не предизвикваше ли у тях емоционална лудост? Не нарушаваше ли мисловният им процес?