С повишен тон, но така че само Билдун да го чуе, Маккай попита:
— Готов ли си да направиш изявление пред медиите като шеф на Бюрото?
— Не, разбира се!
— Познаваме се отдавна — прошепна Маккай. — Мисля, че се разбираме и взаимно се уважаваме. Ти нямаше да заемаш директорският стол, ако аз се бях кандидатирал за него. Знаеш това много добре. Питам те като приятел: Смяташ ли, че можеш да се справиш със задълженията си в условията на тази криза?
Яростна гримаса изкриви лицето на Билдун, после бързо премина и се смени със замислено изражение.
Маккай чакаше. Когато моментът настъпеше, смяната на егото щеше да хвърли Билдун в тръпнещ колапс. Нова индивидуалност щеше да се появи от неговият инкубатор — разумен, който щеше да знае всичко, което знаеше и Билдун, но щеше да бъде абсолютно различна в емоционално отношение личност. Настоящият шок не ускоряваше ли колапса? Маккай се надяваше да не е така. Той искрено харесваше Билдун, но в момента личните чувства трябваше да бъдат забравени.
— Какво се опитваш да направиш? — промърмори Билдун.
— Не се опитвам нито да те правя за смях, нито да ускорявам някои… естествени процеси — каза Маккай. — Моментът обаче е критичен и изисква незабавни действия. Така че ако не ми отговориш искрено, ще поискам оставката ти и ще вдигна страхотен шум.
— Дали мога да се справя със задълженията си? — бавно изрече Билдун. Поклати глава. — Ти знаеш отговора, толкова добре колкото и аз. Само че ти също имаш да обясняваш някои свои грешки, Маккай.
— Всички грешим, нали? — попита Маккай.
— Стига толкова! — пристъпи към двамата Тулук. Погледна първо Билдун после Маккай. — Трябва да ви се извиня, но ние Рийвите имаме много остър слух. Чух всичко. Сега чуйте и моето мнение. Силните емоционални сривове, или както и да ги наречем, които съпътстваха заминаването на Кейлбаните и оставяха след себе си толкова много смъртни случаи и полудяване, че трябваше да се тъпчем с такива огромни дози яростин и…
— Значи, мисловните ни процеси наистина са забавени? — попита Билдун.
— Даже повече от това — каза Тулук. — Тези стресови вълни нанасят поражение на нормалното функциониране на мозъчния апарат. Новинарските медии няма да се присмеят на Маккай. Разумните са се побъркали да търсят отговор на странното безпокойство, което е обзело всички ни. Наричат го „периодично полудяване“ и търсят всякакви възможни обяснения за…
— Губим време — прекъсна го Маккай.
— Какво искаш да направим? — попита Билдун.
— Няколко неща — отвърна Маккай. — Първо, искам да се постави Стедиън под карантина. Пластичните фризьори да се изолират. Да не се разрешава на никой да пристига на планетата или да я напуска.
— Това е лудост! Какви причини можем да им дадем?
— Откога БюСаб трябва да обяснява постъпките си? — попита Маккай. — Нашето задължение е да забавяме процесите на управлението.
— Надявам се знаеш, че се движим по ръба на пропастта, Маккай!
— Второ, — невъзмутимо продължи Маккай. — Ще се позовем на клаузата за извънредни ситуации в договора ни с Таприсиотите и ще изискаме да ни уведомяват за всеки контакт, който някой от заподозрените приятели и близки на Абнет може да се опита да установи с нея.
— Ще ни обвинят, че се опитваме да поемем властта в ръцете си — задъха се Билдун. — Ако това се разчуе, ще избухнат бунтове, ще се стигне до кървави саморазправи. Нали знаеш колко ревностно разумните пазят свободата на личността си. Освен това, клаузата за извънредни ситуации не е направена за това; тя е процедура за идентификация и забавяне на нормал…
— Ако не направим това, ще загинем, и Таприсиотите ще загинат заедно с нас — каза Маккай. — Това трябва да им стане абсолютно ясно. Трябва ни тяхното доброволно сътрудничество.
— Не знам дали ще мога да ги убедя — възпротиви се Билдун.
— Ще трябва да опиташ.
— Но с какво ще ни помогне всичко това?
— Таприсиотите и Пластичните фризьори функционират по начин, подобен на този на Кейлбаните, но с много по-малка… енергийна мощ — каза Маккай. — Убеден съм в това. Всичките използват един енергиен източник.
— И какво ще стане като изолираме Пластичните фризьори?
— Абнет няма да издържи дълго без услугите им.