— Но тя вероятно си има цели батальони с Пластични фризьори!
— Да, но Стедиън е техният пробен камък. Веднъж щом изолираме планетата и мисля, че дейността на Пластичните фризьори навсякъде ще замре.
Билдун погледна въпросително към Тулук.
— Таприсиотите разбират много повече за свръзките, отколкото показват — каза Тулук. — Мисля, че ще те послушат, ако им кажеш, че последният Кейлбан е на път да достигне абсолютното разпадане на свръзките. Мисля, че ще разберат важността на това.
— А би ли я обяснил на мен самия, ако нямаш нищо против? Щом Таприсиотите могат да използват тези… тези… значи трябва да знаят как да избегнат опасността!
— А питал ли ги е някой? — попита Маккай.
— Пластични фризьори… Таприсиоти… — промърмори Билдун. — Какво още си намислил?
— Връщам се в хидробола — каза Маккай.
— Там не можем да ти осигурим достатъчна защита.
— Знам.
— Онази стая е твърде малка. Ако Кейлбанът се съгласи да дойде…
— Тя няма да се премести. Питах я вече.
Билдун тежко въздъхна, един чисто човешки жест. Пан Спечите бяха възприели и доста други неща освен външният вид на хората. Различията все пак си оставаха твърде големи, напомни си Маккай. Хората едва едва можеха да надзърнат в сложния мисловен процес на Пан Спечите. Какви ли наистина бяха мислите на този горд разумен сега с наближаването на неизбежната инкубаторна замяна? Скоро щеше да се появи новата личност от инкубатора. Но макар и нова тя щеше да разполага с цялата хилядолетия натрупвана в инкубатора информация, с цялата…
Маккай вдиша дълбоко, стисна устни и силно издиша.
Как предаваха Пан Спечите тази информация от един индивид на друг? Те казваха, че остават винаги свързани, притежателят на егото и другарите му по инкубатор, активният член и изпадналите в летаргия, мислещият естет и робуващите плътоядци.
Винаги свързани? Но как?
— Ти разбираш ли свръзките? — внезапно попита Маккай и впи поглед в очите на Билдун.
— Виждам за какво си мислиш — присви рамене Билдун.
— Е?
— Може би ние Пан Спечите също притежаваме тази сила — каза Билдун. — Но ако е така, то я притежаваме без да я съзнаваме. Няма да кажа нищо повече. Твърде близко си до нарушаване личната неприкосновеност на инкубатора.
Маккай кимна. Личната неприкосновеност на инкубатора беше най-святото нещо за Пан Спечите. Те не биха се поколебали да убият, за да я защитят. Никаква логика или разумна причина не биха могли да спрат автоматичната реакция, щом веднъж започне. Билдун бе постъпил като истински приятел и го бе предупредил.
— Просто сме отчаяни — каза Маккай.
— Съгласен съм — с изпълнен с достойнство глас каза Билдун. — Можеш да постъпиш така, както предложи.
— Благодаря ти — отвърна Маккай.
— Обаче отговорността е твоя — добави Билдун. — Действаш изцяло на своя глава, Маккай!
— При положение, че успея да я запазя на раменете си — каза Маккай.
Отвори вратата към стълпотворението от новинари. Измъчени щурмоваци образуваха линия, която едва успяваше да удържи напъните на тълпата. Първото, което хрумна на Маккай, когато видя сцената бе, че всички които участваха в навалицата, са незащитени от неговата посока.
Дълбоко вкоренените самозаблуди винаги се придружават от импулсивни действия. При тях съмненията и колебанията не само не са желани, но са и активно отблъсквани.
Когато Маккай пристигна на брега по скалите над хидробола вече се бе събрала тълпа зяпачи.
Новините се разпространяват доста бързо, помисли си той.
Допълнителни отделения щурмоваци, повикани заради събралото се множество, отблъсваха назад тълпата, която напираше към ръба на скалите и блокираха пътя й към вулканичния шелф. Въздухоплани на БюСаб кръжаха над хидробола и образуваха преграда пред най-различните летящи машини, които се мъчеха да прелетят над него.
Застанал пред хидробола, Маккай погледна нагоре към трескавата глъчка. Утринният бриз приятно погали лицето му с хладината на морска свежест. Беше използвал пространствена врата за да стигне до щабквартирата на Фурунео. След като направи нужните разпореждания, бе прелетял краткото разстояние до вулканичния шелф с въздухоплан на Бюрото.
Забеляза, че люкът в стената на хидробола все така си стоеше отворен. Групи от щурмоваци обикаляха безразборно наоколо, оглеждайки внимателно всеки сантиметър от терена. Специално поставени часови наблюдаваха през люка всичко, което става вътре в хидробола, където пък други щурмоваци носеха тежкото дежурство.