На Кордиалити беше доста рано сутринта. Реално-времевите отношения обаче представляваха доста произволна и объркваща система, помисли си Маккай. В Главната квартира на Бюрото на Централата беше нощ. В съвещателната сграда на Таприсиотите, където Билдун сигурно все още спори разгорещено, трябва да е привечер. И само Извечния Космос знае кое време е на мястото, избрано от Абнет за изходна база.
Все пак трябва да е по-късно, отколкото си мислят всички, каза си Маккай.
Проправи си път през тълпата щурмоваци, накара да го повдигнат до люка и огледа познатата, огряна от вилетово сияние вътрешност на хидробола. Тук бе чувствително по-топло на завет от вятъра и морските пръски, но не чак толкова топло, колкото го помнеше Маккай.
— Говорил ли е нещо Кейлбанът? — попита Маккай един Лаклак от щурмоваците, които охраняваха вътре.
— Аз не бих го нарекъл точно говорене. Все пак имаше нещо подобно, но не твърде скоро.
— Фани Мае — повика я Маккай.
Мълчание.
— Фани Мае, тук ли си още? — попита Маккай.
— Маккай? Ти налагаш присъствие, Маккай?
Усети, че регистрира думите й с очните си ябълки и по някакъв начин ги предава на слуховите си центрове. Сигналите й определено бяха по-слаби от преди.
— Колко удара с камшик е получила през изминалия ден? — попита Маккай Лаклака.
— По местното време ли?
— Какво значение има, по дяволите?
— Предположих, че ви трябва точна информация — прозвуча обиденият отговор на Лаклака.
— Искам да разбера дали е била атакувана скоро — каза Маккай. — Вижда ми се по-слаба от както бях тук предишния път. — Загледа се към огромният супник, над който Кейлбанът все още поддържаше не-присъствието си.
— Атаките бяха неравномерни и спорадични, но не твърде успешни — каза Лаклака. — Събрахме доста камшици и ръце от Паленки, макар че не можем успешно да ги транспортираме в лабораторията.
— Маккай налага свое присъствие на личност Кейлбан, наречен Фани Мае? — попита Кейлбанът.
— Здравей, Фани Мае — каза Маккай.
— Ти притежаваш нова конфигурация на свръзките, Маккай, — каза Кейлбанът — но моделът на твоя личност позволява разпознаване. Здравей, Маккай.
— Твоят договор с Абнет все още ли води всички ни към абсолютното разпадане? — попита Маккай.
— Увеличена близост — отвърна Кейлбанът. — Моят господар желае разговор с теб.
— Абнет? Тя иска да говори с мен?
— Вярно.
— Можеше да ме потърси по всяко време — каза Маккай.
— Абнет предава молбата си чрез моята личност — каза Кейлбанът. — Тя иска разговор през позната свръзка. Тази свръзка ти възприемаш с термина „сега“. Хващаш ли това, Маккай?
— Хващам го — изръмжа Маккай. — Е, нека говори.
— Абнет иска ти да изпратиш придружителите от присъствие.
— Да остана сам? — попита Маккай. — И какво я кара да мисли, че ще направя такова нещо? — в хидробола ставаше все по-горещо. Той избърса потта над горната си устна.
— Абнет каза за причина, която разумните наричат „любопитство“.
— И аз си имам своите условия за този разговор — каза Маккай. — Кажи й, че няма да се съглася да остана сам, освен ако не ми даде гаранции, че по време на разговора няма да се опитва да напада нито теб нито мен.
— Аз давам тези гаранции.
— Ти?
— Вероятността Абнет да изпълни гаранции е… непълна. Приблизително описание. Гаранции които давам аз са пълни… силни. Точни? Може би.
— Защо ми даваш тези гаранции?
— Абнет показва силно желание за разговор. Договорът покрива такива… услуги? Близък термин. Услуги.
— Значи ти гарантираш нашата безопасност, така ли?
— Пълни гаранции, не повече.
— И няма да има атаки по време на разговора ни? — настоя Маккай.
— Това движи свръзката — каза Кейлбанът.
Зад гърба на Маккай щурмовакът Лаклак изсумтя.
— Разбираш ли нещо от тия дрънканици? — попита.
— Взимай си отделението и се махайте оттук — каза Маккай.
— Сър, моите заповеди…
— Не ме интересуват твоите заповеди! Аз имам правомощията на Извънреден Саботьор и лично директорът на Бюрото ми е дал пълна свобода на действие по този случай! Махайте се!
— Сър, — каза Лаклака — по време на последното бичуване девет щурмовака полудяха, назависимо от погълнатите капсули с яростин и други стимуланти, които смятахме, че ще ни предпазят. Не мога да отговарям в случай…
— Ще отговаряш за метеорологическа станция на най-близката пустинна планета, ако веднага не се махнеш — каза му Маккай. — Ще те дам под съд за неподчинение и ще се погрижа да получиш такава присъда, че…
— Не можете да ме уплашите, сър, — отвърна Лаклака. — Но щом настоявате, ще се свържа лично с Билдун.