Напомни си, че има жизнено важно съобщение за Тулук. Дъжд от искри! Но първо трябваше да се увери, че онзи луд Пан Спечи нямаше да се върне всеки момент.
— Фани Мае, — каза — можеш ли да ги спреш да използват S-системата?
— Спиране невъзможно. Възможно само препятствие — отвърна Кейлбанът.
— Искаш да кажеш, че можеш да ги забавиш?
— Обясни забавиш.
— О, не — изстена Маккай. Трескаво се замисли за възприемчив за Кейлбана начин, по който да зададе въпроса си. Как би го задала Фани Мае?
— Има ли… — Поклати глава. — Следващата атака, ще бъде ли тя в къса свръзка или в дълга?
— Серията от атаки прекъсва тук — каза Кейлбанът. — Ти питаш за продължителност според твоето понятие за време. Аз набирам това. Дълги линии между точките на атака. Това е еквивалентно на голяма продължителност за твоето понятие време.
— Голяма продължителност — промърмори Маккай. — Да, добре.
Дъжд от искри, напомни си той. Дъжд от искри.
— Ти съзнаваш използването на S-системата от Чео — каза Кейлбанът. — Редицата от точки се разпростира до тук, до това място. Чео влиза далеч навътре по твоята линия. Аз натрупвам набиране за Маккай. Да?
Навътре по моята линия, помисли си Маккай.
Преглътна с мъка, когато изведнъж прозрението го осени. Какво беше казала Фани Мае преди това?
„Виждам те до вратата! Аз съм S-окото!“
Не смееше да диша. Почувства се разнищен от бруталната яснота на осъзнатото.
Набиране! Замисли се за количествата енергина мощ.
Огромни! „Аз съм S-окото! Личност-енергия от звездна маса!“ За да могат да съществуват в това измерение, Кейлбаните се нуждаеха от енергийната мощ на звездна маса. Тя вдишва камшика! Самата тя го каза: те търсят енергийно захранване тук. Кейлбаните се захранваха в това измерение! В други измерения също, без съмнение.
Маккай са замисли за огромните възможности на интелекта, който Фани Мае трябваше да има дори само за да се опита да комуникира с него. Това, което тя правеше, бе все едно той да си потопи устата в съд с вода и да се опита да говори на някой от микроорганизмите в нея!
Трябваше да разбера, помисли си той, още когато Тулук каза нещо за осъзнаване къде живее.
— Трябва да се опитаме да почнем отначало — каза той.
— Съществуват много начала за всяко същество — каза Кейлбанът.
Маккай въздъхна. В същото време го заля вълната на междупространствения контакт. Беше Билдун.
— Радвам се, че изчака — започна направо Маккай, прекъсвайки тревожните въпроси на Билдун. — Ето какво искам да напра…
— Какво, по дяволите, става там, Маккай? — настоя Билдун. — Навсякъде около теб има мъртви щурмоваци, полудели тълпи, избухна въстание…
— Аз изглежда съм имунизиран — каза Маккай. — Или пък Фани Мае ме закриля по някакъв начин. А сега ме чуй. Нямаме никакво време. Намери Тулук. Той има един уред, с който може да се определи моделът на ударите, необходими за изработка на мечове. Трябва да го донесе тук в хидробола и то незабавно. Веднага.
Взети в отделен тандем, Управленската и Съдебната власт взаимно се изключват. Във всяко общество трябва да има и една трета сила, която да гарантира и правомерното управление и юридическите права на това общество. Ето защо Бюрото по Саботаж понякога е наричано „Третата Власт“.
Маккай се бе облегнал на една извивка в стената на хидробола, отпиваше от водата с лед от термоса и мълчаливо наблюдаваше действията на Тулук, който инсталираше необходимия уред пред супника.
— Какво ни гарантира, че няма да ни нападнат, докато работим? — попита Тулук. Той закачи една лъскав пръстен върху тумбеста поставка в близост до не-присъствието на Кейлбана. — Трябваше да оставиш Билдун да прати няколко щурмоваци.
— Като ония отвън ли? С пяната по устата?
— В момента има свежо попълнение отвън!
Тулук направи нещо, което накара лъскавия пръстен да удвои диаметъра си.
— Само щяха да пречат тук. — каза Маккай. — Освен това Фани Мае каза, че пространственото разположение не е подходящо за Абнет. — Отпи от водата. Температурата в хидробола бе подобна на тази в сауна, само дето въздухът не бе така влажен.
— Пространственото разположение — изсумтя Тулук. — Затова ли Абнет все пропуска да те спипа?
Извади една черна пръчица от куфарчето с инструментите си. Беше дълга около метър. Нагласи някакво топче в края на дръжката на пръчката и бляскавият пръстен отново се сви. Тумбестата поставка под него започна да вибрира като зазвучена струна. Изтръгнатият тон бе горно До. Караше кожата да настръхва.