— Е, ние от доста време проучваме Богът Създател, или каквото и да е там — каза Маккай. — Точно затова и ще направим спектроскопичен запис на това, което ще стане тук. Още дълго ли ще се мотаеш?
— Търпение, само търпение — промърмори Тулук.
Отново активира пръчицата и я приближи до бляскавият пръстен. Отново се чу познатият звук, само че в по-горен тон. Този звук лазеше по нервите на Маккай. Усети го по емайла на зъбите си и по настръхналата кожа на гърба си. Засърбя го от вътре, където не можеше да се почеше.
— Проклета жега! — изръмжа Тулук. — Защо не накараш Кейлбана да отвори люка?
— Нали вече ти обясних защо.
— Е, това не улеснява с нищо задачата ми!
— Знаеш ли, — каза Маккай — когато се свърза с мен първия път, когато ме отърва от онова Паленки, помниш ли какво каза тогава? Каза, че си бил обвързан с Фани Мае и още нещо много странно.
— Ммм? — Тулук извършваше някакви много деликатни операции в основата на поставката на пръстена с един от речевите си израстъци.
— Каза нещо, като че не си осъзнавал дотогава къде живееш. Спомняш ли си?
— Никога няма да го забравя. — Тулук надвеси цилиндричното си тяло над пръстена и се вгледа в движенията на пръчицата, която същевременно размахваше напред назад от другата му страна.
— Е, къде беше това?
— Къде беше кое?
— Мястото в което живееш!
— А, това ли? Просто не намирам думи, за да ти го опиша.
— Опитай се.
Тулук се изправи и погледна към Маккай.
— Ами, беше нещо като да си прашинка, изгубена в огромно море и… да изпитваш топлината и приятелството на добродушен великан.
— И този великан беше Кейлбанът?
— Разбира се.
— Така си и мислех.
— Не отговарям за неточността при отчитането на уреда — каза Тулук. — Но не мисля, че бих могъл да го настроя по-точно от това. Може би, ако имах няколко дни на разположение, защитен екран — стената зад теб излъчва някаква странна радиация — и проекционни амортисьори, бих могъл, повтарям бих могъл да постигна по-голяма степен на точност при отчитането на данните. Сега обаче не отговарям.
— Ще можеш да направиш спектроскопичен запис, нали?
— О, да.
— Е, тогава може би успяхме тъкмо навреме?
— Навреме за какво?
— За правилното пространствено разположение.
— Аха, ъъъ… искаш да кажеш за ударите с камшик и дъжда от искри?
— Точно това имах предвид.
— Не би ли могъл… ммм… ти сам да я удариш леко няколко пъти?
— Фани Мае каза, че това няма да свърши работа. Ударите трябва да бъдат нанасяни с жестокост и… желание да създадат силно напрежение на анти-любов… иначе няма да стане.
— Аха. Странно. Знаеш ли, Маккай, мисля, че все пак мога да използвам малко от водата ти. Тук наистина е дяволски горещо.
Всеки разговор е уникална смесица от шумове и звуци. Някои от тях са по-приятни за ухото от други, но това не е непремено белег за тяхната значимост.
Чу се пукащ звук, като изхвърчане на тапа от бутилка. Въздушното налягане в хидробола леко спадна и Маккай изведнъж бе обзет от паническият ужас, че Абнет по някакъв начин е успяла да отвори вратичка към безвъздушния вакуум, който щеше да изсмуче въздуха им и да ги убие. Физиците твърдяха, че това е невъзможно, че въздушният поток, спънат от анти-ускорителите във вихровия цилиндър, ще задръсти пространствената врата и по този начин сам ще блокира пътя си. Маккай обаче подозираше, че те едва ли бяха дотолкова добре запознати със S-ефекта.
Отначало не можа да види вихровият цилиндър на пространствената врата. Той се появи хоризонтално, точно над огромния супник с Кейлбана.
От отвора се появи ръка на Паленки и камшикът се стовари със сила върху мястото, заемано от не-присъствието на Кейлбана. Дъжд от зелени искри се посипа във въздуха.
Приведен над уредите си, Тулук възбудено измърмори нещо.
Ръката на Паленкито се вдигна отново, поколеба се.
— Още! Още!
Гласът без съмнение принадлежеше на Чео.
Камшикът се стовари още веднъж, и още веднъж.
Маккай вдигна лъчемета си и раздвои вниманието си между Тулук и ръката на Паленкито. Получи ли Тулук данните? Не се знаеше колко удара още може да издържи Кейлбана.
Камшикът удари отново. Зелените искри изригнаха и се посипаха наоколо.
— Тулук, събра ли достатъчно данни? — настоя Маккай.
Ръката с камшика изчезна през вратата. Странна тишина се възцари в стаята.
— Тулук? — изсъска Маккай.
— Мисля, че съм готов — каза Тулук. — Стана добър запис. Все пак не мисля, че ще успеем да го идентифицираме.