Маккай осъзна, че тишината в стаята не е вече същата. Потракването на иструментите на Тулук образуваха фон за звуците на някакви гласове, които се долавяха откъм пространствената врата.
— Абнет? — извика я Маккай.
Отворът се изви на една страна и в него се показа три четвърти от лицето на Абнет. Тъмночервена драскотина се спускаше от лявото й слепоочие надолу през бузата. Сребриста примка стягаше гърлото й. Ръка на Пан Спечи здраво стискаше краищата на въжето.
Маккай видя, че Абнет едва контролира яростта, която сякаш се мъчеше да пръсне издутите й вени. Лицето й ту се наливаше с кръв, ту пребледняваше като платно. Устните й бяха здраво стиснати. Стаена злоба струеше от всяка пора.
— Видя ли какво направи? — изписка тя щом съзря Маккай.
Маккай се отблъсна от стената и се приближи към пространствената врата, очарован от гледката.
— Аз ли? Това повече ми прилича на работа на Чео.
— Вината е само твоя!
— Така ли? Е, значи съм постъпил умно.
— Опитах се да бъда разумна с теб — изхриптя тя. — Опитах се да ти помогна, да те спася. Но не! Ти се държеше с мен като с криминален престъпник. Това е благодарността, която получих от теб.
Тя посочи примката около врата си.
— С КАКВО СЪМ ЗАСЛУЖИЛА ТОВА!
— Чео! — извика Маккай. — Какво е направила?
— Кажи му, Млис. — Гласът на Чео долетя някъде иззад гърба й.
Тулук, който не бе обърнал внимание на размяната на реплики се обърна към Маккай и каза:
— Забележително. Наистина забележително.
— Кажи му! — изрева Чео, когато Абнет сепнато замълча.
Тя и Тулук започнаха да говорят едновременно. Думите им се сляха и долетяха до Маккай като безсмислена смесица от звуци.
— Тимеждузвезднастрахидросгенсамасапъленцесот…
— Млъкни! — изкрещя Маккай. Абнет се сепна и замълча, но Тулук продължи без да спира.
— …и това със сигурност означава, че не може да има грешка в спектралния модел на поглъщане и отделяне на енергия. Звезда е, без съмнение. Нищо друго не би могло да покаже същите данни.
— Добре, но коя звезда? — попита Маккай.
— Еее, точно това е въпросът — отвърна Тулук. Чео бутна Абнет настрана и се показа в рамката на вратата. Погледна към Тулук, после към уредите.
— Какво става тук, Маккай? Подготвяш нов начин да пречиш на моите Паленки? Или просто си дошъл да си поиграем пак на ела-ми-извий-врата?
— Открихме нещо, което може и да ви заинтересува — каза Маккай.
— Какво ли би могъл да откриеш ти, което да ме заинтересува?
— Кажи му, Тулук.
— Фани Мае съществува чрез някакво много близко взаимодействие със звездна маса — каза Тулук. — Дори, може би, самата тя е звездна маса, поне що се отнася до нашето измерение.
— Не измерение, — намеси се Кейлбанът — вълна.
Гласът й едва достигна до съзнанието на Маккай, но думите й бяха придружени от такава мощна вълна на емоционално страдание, че Маккай потрепера. Тулук пък бе направо премазан.
— Ка-ка-ка-кво бе-бе-бе-ше то-то-то-ва? — успя да продума той.
— Спокойно, овладей се — предупреди го Маккай. Видя, че Чео не е засегат от емоционалната вълна, или поне оставаше абсолютно безизразен.
— Скоро ще идентифицираме Фани Мае — каза Маккай.
— Идентичност — каза Кейлбанът. Сега гласът и беше по-силен, но излъчваше някаква ледена безчувственост. — Идентичността се отнася до уникалното качество самоопределяне на личността. Има връзка с квалифициране на личността, проявление на личността и съществуване на личността. Ти още не ме хващаш, Маккай. Хващаш ли терминът още? Моята личност набира пресечна точка на твоето време.
— Не я хващаш ли? — попита Чео и стисна по-здраво примката около врата на Абнет.
— Просто един стар изтъркан идиом — каза Маккай. — Мисля, че Абнет в момента схваща толкова добре значението му, колкото й се е схванал вратът.
— Какви ги дрънкаш? — попита Чео.
Тулук реши, че въпросът е отправен към него.
— По някакъв начин, — започна той — Кейлбаните се проявяват в нашата вселена като звезди. Всяка звезда има собствен пулс, определен модел на поглъщане и излъчване на енергията, специфичен ритъм, който не може да бъде повторен, и по който тя може да бъде идентифицирана. Ние направихме запис на този „ритъм“ на Фани Мае. Ще сравним този неин модел със съществуващите записи на звездите и ще открием точно коя от звездите е тя.
— И смятате, че вашата тъпа теория трябва да ме заинтересува? — попита Чео.
— За самия теб е по-добре да се вслушаш в думите ни — каза Маккай. — Това вече не е само теория. Ти си мислиш, че си се скрил на абсолютно безопасно местенце. И всичко, което трябва да направиш, е да елиминираш Фани Мае, а с нея и цялата наша вселена и да останете единствените разумни в космоса, така ли смяташ? Така ли е? Сам не знаеш колко дълбоко се заблуждаваш.