— Кейлбаните не лъжат — изръмжа Чео.
— Да, но аз мисля, че понякога грешат — каза Маккай.
— Разпространение на еднолинейните — каза Кейлбанът.
Маккай потръпна от ледената вълна, която придружаваше думите й.
— Ако ние се разпаднем, Абнет и приятелите й ще продължат ли да съществуват? — попита той.
— Различни модели с ограничена продължителност в свръзките — отвърна Кейлбанът.
Маккай усети как ледената вълна преобърна стомаха му. Тулук целият трепереше, лицевият му отвор се затваряше и отваряше отново.
— Това беше достатъчно ясно, нали? — попита Маккай. — Ще се видоизмените по някакъв начин и няма да живеете много дълго след нас.
— Никакви разяснения — каза Кейлбанът.
— Никакво поколение — преведе Маккай.
— Това е някакъв номер! — изкрещя Чео. — Тя лъже!
— Кейлбаните не лъжат — припомни му Маккай.
— Да, но понякога грешат!
— Достатъчно е една от грешките да се окаже вярна и ти ще си загубен — каза Маккай.
— Е, ще поема този риск — отвърна Чео. — А ти можеш да…
Пространствената врата внезапно изчезна.
— Свързването на S-системата трудно — каза Кейлбанът. — Хващаш ли трудно? Терминът изисква повече количество енергия. Хващаш ли?
— Разбирам — отвърна Маккай. — Хващам. — Изтри с ръкав потта от челото си.
Тулук протегна един от речевите си израстъци и възбудено го размаха.
— Студено ми е — каза той. — Студено-студено-студено.
— Мисля, че тя вече се държи само на една тънка нишка — рече Маккай.
Тялото на Тулук се изду, когато той пое дълбоко въздух в трите си дроба.
— Ще занесем ли записите обратно в лабораторията? — попита той.
— Звездна маса — промърмори Маккай. — представи си само. А всичко което виждаме тук е това… това нищо.
— Нищо не поставено тук — каза Кейлбанът. — моя личност поставя нещо тук и ти не съществуваш. Маккай се разпада в присъствие на моя личност.
— Хващаш ли това, Тулук? — попита Маккай.
— Хващам? А, да. Изглежда тя иска да каже, че не може да стане видима за нас, защото това ще ни убие.
— Така разбрах и аз — каза Маккай. — Хайде да се връщаме и да почваме сравнителните тестове.
— Ти разходва субстанция без причина — каза Кейлбанът.
— Сега пък какво има? — попита Маккай.
— Бичуване наближава и моя личност аз се разпада — отвърна Кейлбанът.
Макай подтисна нервното потръпване на тялото си.
— След колко време Фани Мае?
— Термин време при еднолинейните труден, Маккай. Твой термин: скоро.
— Веднага ли? — затаи дъх агентът.
— Ти питаш за близост, за непосредственост? — поиска да знае Кейлбанът.
— Вероятно — прошепна Маккай.
— Вероятност — рече Кейлбанът. — Необходима енергия за моя личност остава свързана до бичуване. Бичуване… не близо.
— Скоро, но не веднага — каза Тулук.
— Тя иска да ни каже, че може да изтърпи само още един удар и той ще е последният — каза Маккай. — Хайде, бързо, Фани Мае можеш ли да ни осигуриш пространствена Врата?
— Има достъп, Маккай. Иди си с любов.
Само още един удар, мислеше си Маккай, докато помагаше на Тулук да събере апаратурата си. Но защо тези удари с камшик бяха толкова смъртоносни за един Кейлбан? Защо точно ударите с камшик, когато всякакви други енергийни мощности очевидно не им действаха?
Абстрактните понятия се употребяват най-често с цел да прикриват противоречия. Трябва да се отбележи, че възможностите за създаване на такива отвлечени понятия са практически неограничени.
В един неопределен момент, и то твърде скоро, Кейлбанът щеше да бъде ударен с камшик и щеше да умре. Кошмарните видения щяха да се превърнат в апокалиптична действителност и тяхната вселена щеше да загине.
Потънал в безутешни мисли, Маккай седеше в личната лаборатория на Тулук и едва обръщаше внимание на тълпата от щурмоваци около тях.
Иди си с любов.
Мониторът на компютъра на масата пред Тулук присвятваше и бръмчеше.
Дори и да откриеха звездата на Фани Мае, за какво щеше да им послужи това, запита се Маккай. Чео щеше да победи. Вече не можеха да го спрат.
— Възможно ли е — попита Тулук — Кейлбаните да са създали тази вселена? Дали тя не е тяхната „Райска градина“? Не ми излиза от главата това, което Фани Мае каза, че нейното присъствие би ни унищожило.