— Чудесно — каза Ринсуинд.
Двуцветко се замисли за момент.
После отвори Багажа и измъкна торба злато.
— Виждал ли си Коен и Бетан? — попита.
— Мисля, че отидоха да се женят — отвърна Ринсуинд. — Чух Бетан да казва, че или сега, или никога.
— Е, като ги видиш, дай им това — помоли Двуцветко, връчвайки му торбата, — знам че е много скъпо да обзавеждаш домакинство за първи път.
Двуцветко така и не разбра напълно огромното несъответствие в покупателната стойност на двете валути. Торбичката с лекота би могла да обзаведе Коен с малко кралство.
— Ще я предам при първа възможност — обеща Ринсуинд и за своя изненада осъзна, че точно това смята да направи.
— Много добре. Намислил съм и на теб какво да ти дам.
— О, няма…
Двуцветко порови из Багажа и извади голям чувал. Започна да го пълни с дрехи и пари, и картинната камера, докато накрая Багажът остана съвсем празен. Последното нещо, което сложи беше музикалната табакера-сувенир, с облепеното с мидички капаче, грижливо опаковано с мека хартия.
— Целият е твой — рече, затваряйки капака на Багажа. — Фактически, повече няма да имам нужда от него, а и без това няма да се събере върху гардероба ми.
— Какво?
— Не го ли искаш?
— Ами, аз… да, разбира се, но… той е твой. Той следва теб, не мен.
— Багаж — каза Двуцветко, — Това е Ринсуинд. Ти си негов, ясно ли е?
Багажът бавно протегна крака, много внимателно се извърна и погледна Ринсуинд.
— Мисля, че всъщност не принадлежи на никого, освен на себе си — рече Двуцветко.
— Да — несигурно се съгласи Ринсуинд.
— Е, това е всичко, тогава — каза Двуцветко.
Протегна ръка.
— Довиждане, Ринсуинд. Ще ти изпратя картичка, като пристигна у дома. Или нещо друго.
— Да. Когато и да минаваш оттук, няма начин да няма някой, който знае къде съм.
— Да. Е, хайде, тогава.
— Така де, хайде.
— Така.
— Ъхъ.
Двуцветко мина по мостика, който нетърпеливият екипаж вдигна след него.
Барабанът на гребците забумка и корабът бавно се оттласна към бурните води на Анкх, стигнали вече предишното си ниво, където го подхвана прилива, и се насочи към открито море.
Ринсуинд го гледа, докато се превърна в точка. После надолу към Багажа. Той отвърна на погледа му.
— Виж какво — рече. — Махай се. Давам те на самия теб, разбираш ли?
Обърна му гръб и се заотдалечава. След няколко секунди усети ситни стъпки зад себе си. Извърна се рязко,
— Казах, че не те искам! — викна грубо и го ритна.
Багажът клюмна. Ринсуинд тръгна бодро. Като измина няколко ярда, спря и се заслуша. Нито звук. Когато се обърна, Багажът стоеше там, където го бе оставил. Изглеждаше някак свит. Ринсуинд помисли малко.
— Добре тогава — каза. — Идвай.
Обърна гръб и закрачи към Университета. След няколко минути Багажът явно взе решение, протегна отново крачетата и защъпурка след него. Не виждаше да има голям избор.
Минаха по кея и се отправиха към града, две точки в смаляващия се пейзаж, който, с разширяването на перспективата, обхващаше мъничък кораб, поел през широко зелено море, което бе само част от един светъл океански пояс на един обвит в облаци Диск върху гърбовете на четири гигантски слона, които на свой ред бяха стъпили връз черупката на огромна костенурка.
Който скоро се превърна в блясък сред звездите, и изчезна.