— Звучи добре, ако наистина владеете телепатията.
— Имате ли време да изслушате обясненията ми?
— Разполагам с цялото време, което ви е нужно — отвърна Фраяр.
На Морисън му бяха нужни няколко часа, за да обясни в подробности теорията си. Накрая се отпусна назад и заяви:
— Почти е време за вечеря. Вече знам, че вие, а и другите, ще искате да ме разпитвате, ще искате да ви сглобя система, която да демонстрира приложимостта на телепатията. Това ще ми отнеме… е, остатъка от живота ми, доколкото разбирам. Но сега искам едно нещо.
— Какво е то? — попита Родано.
— Дайте ми малко време като начало. Моля ви! Доста ми се насъбра. Дайте ми двайсет и четири часа, до утре вечерта. Нека да почета, да ям, да мисля, да почивам, да спя. Само един ден, ако нямата нищо напротив и след това съм на ваше разположение.
— Звучи напълно приемливо — каза Родано, докато се изправяше. — Ще уредя каквото мога. Двайсет и четирите часа са ваши. Използвайте ги. Съгласен съм, че после ще имате изключително малко време за себе си. И отсега нататък, за доста време, ставате най-добре охраняваната личност в Америка, без да изключваме президента.
— Добре — обяви Морисън. — Ще поръчам вечеря за един.
91.
Родано и Фраяр довършваха вечерята си. Вечерята беше необикновено тиха, в изолирана и охранявана стая.
— Кажете ми, д-р Фраяр — каза Родано, след като приключиха, — считате ли, че Морисън е прав за телепатията?
Фраяр въздъхна и отвърна предпазливо:
— Ще се консултирам с някои мои колеги, които са по-сведущи по въпросите свързани с мозъка от мене, но чувствам, че е прав. И аз имам един въпрос към вас.
— Да?
— Мислите ли, че Морисън е прав за нуждата от сътрудничество в тази област между Съединените щати и Съветския съюз?
Проточи се доста дълга пауза. Накрая Родано отговори:
— Да, мисля, че и тук е прав. Разбира се от всички страни ще се надигне вой, но не можем да рискуваме Съветите да го постигнат преди нас. Всички ще го разберат. Ще трябва да го разберат.
— А Съветите? Дали и те ще го приемат?
— И те ще трябва да го разберат. Не могат да рискуват да ги изпреварим. Освен това останалият свят несъмнено ще разбере какво става и ще се надигне врява за мир и изисквания да не се започва нова студена война. Може би ще отнеме няколко години, но накрая ще си сътрудничим.
Родано поклати глава и добави:
— Но знаете ли кое ми се струва наистина странно, професор Фраяр?
— Кое от всичките тези събития би могло да не ви се стори странно?
— Нищо, предполагам, но най-странно ми се струва следното. Срещнах се миналата неделя с Морисън, за да го накарам да отиде в Съветския съюз. Тогава сърцето ми се сви. Стори ми се, че е човек без кураж, една нула, без никакви достойнства, освен в академичен смисъл. Не мислех, че може да му се разчита за изпълнението на каквото и да е. Просто го изпращах на смърт. Така си мислех и така казах на един колега на другия ден и… и все още мисля така. Той е нищо и е цяло чудо, че оцеля, за което трябва да благодарим на други. И все пак…
— И все пак?
— И все пак се върна, направил невероятно научно откритие и поставил началото на процес, при който Съединените щати и Съветския съюз ще бъдат принудени да си сътрудничат против волята си. Като връх на всичко, той направи от себе си най-важната личност, а след като публикуваме тези събития и най-известния учен по целия свят, а може би и на всички времена. В известен смисъл, той разруши политическата система на света и изгради нова или поне постави началото на строежа на нова система. И всичко това от неделя вечерта до днес, събота вечерта. Направи го за шест дни. Тази мисъл е някак плашеща.
Фраяр се облегна и се разсмя.
— По-плашеща е отколкото си мислите. Възнамерява да почива на седмия ден.