— Във всеки случай — каза Родано, който не желаеше да спори по този въпрос, — внезапно нарасна интереса към Морисън, когото наблюдавам от няколко години.
— Предполагам, че на онзи, Шапиров, внезапно му е хрумнала някаква идея за Морисън и е убедил Рус… Съветите, че се нуждае от него.
— Възможно е, но най-забавното е, че Шапиров изчезна от последните новини.
— Да не е в немилост?
— Няма подобни признаци.
— Но е възможно, Френк. Ако се е оказало, че миниатюризацията е чист боклук, не бих искал да съм на негово място. Вярно е, че живеем в добрите нови времена, но Съветите не успяха да се научат да посрещат с чувство за хумор ситуациите, при които ги карат да изглеждат или да се чувстват като глупаци.
— Възможно е да е изчезнал за известно време, защото миниатюризационния проект набира скорост. А това също би могло да обясни неочаквания интерес към Морисън.
— Какво знае той за миниатюризацията?
— Единствено, че е невъзможна.
— Но това е пълна безсмислица, нали?
— Точно заради това оставихме да го отвлекат — внимателно каза Родано. — Съществува вероятност да размести парчетата на мозайката, така че да се наредят по нов начин, който има някакъв смисъл.
— Би трябвало вече да е там — Уинтроп погледна часовника си. — Маленкий град! Какво име! Няма информация за някакви самолетни катастрофи през последното денонощие, така че предполагам, че е там.
— Да. Освен това е най-неподходящия човек, когото можехме да изпратим там, с изключение на факта, че Съветите искат тъкмо него.
— Защо да е неподходящ? Да не е нестабилен идеологически?
— Съмнявам се, че има някаква идеология. Той е кръгла нула. Цяла нощ си мислих, че тази история е една голяма грешка. Липсва му кураж и не е особено умен, освен в академичен смисъл. Не мисля, че е способен да вземе самостоятелно решение, ако му се наложи. Няма да е достатъчно хитър, за да открие каквото и да е. Подозирам, че целият му престой, от начало до край, ще бъде една дълга паника. От няколко часа си мисля, че никога вече няма да го видим. Те ще го затворят или ще го убият, а аз го изпратих там.
— Френк, това са само среднощни кошмари. Независимо колко е изплашен, той ще ни каже дали е наблюдавал демонстрация на миниатюризация, например, или какво са му направили. Няма нужда да бъде хитър наблюдател. Достатъчно е само да ни каже какво се е случило и ние ще се погрижим за необходимите разсъждения.
— Но, Джон, възможно е никога вече да не го видим.
Уинтроп сложи ръка на рамото на Родано.
— Не се примирявай с мисълта за поражение. Ще се погрижа да бъде изпратено съобщение на Ешби. Ако нещо може да бъде направено, то ще бъде направено. Сигурен съм, че Рус.. Съветите ще бъдат достатъчно благоразумни да го изпратят обратно, ако окажем достатъчно натиск, когато дойде подходящия момент. Не се притеснявай за него. Това е само един ход в сложна игра и ако не сполучим… Има хиляди други ходове върху дъската.
12.
Морисън се чувстваше изморен. Проспа по-голямата част от понеделника, надявайки се, че това ще му помогне да забрави най-лошия полет в живота си. Изяде с удоволствие храната, която му донесоха вечерта и с още по-голямо удоволствие взе душ. Дадоха му чисти дрехи, които не му бяха съвсем по мярка, но какво от това? Прекара нощта в последователно спане, четене и апатични размисли.
Колкото повече разсъждаваше, толкова повече се убеждаваше, че Наталия Боранова е права в преценката си, че е тук, защото Съединените щати са доволни от това. Родано го принуждаваше да отиде, като смътно го заплашваше с проблеми в по-нататъшната му кариера, ако не го направи. Какви ли по-големи неприятности би могъл да има? Защо, в такъв случай, трябва да възразяват срещу отвличането му? Възможно е да възразят по принцип или да почувстват, че се създава опасен и нежелан прецедент. Очевидно нетърпението им да го изпратят тук беше надделяло.
Тогава, каква полза щеше да има, ако настоява да го отведат при най-близкия американски консул или ако ги заплашва с отмъщението на Щатите?
Всъщност, след като делото беше извършено и то с неявна американска помощ, щеше да бъде невъзможно Съединените щати да предприемат открити действия в негова полза или да изразят какъвто и да е протест. Неминуемо ще се появят въпроси как Съветите са успели да го отвлекат, но друг отговор, освен американска глупост или американско съдействие, няма да има.
Разбира се, беше ясно защо бяха го направили. Родано беше му обяснил. Американското правителство искаше информация, а той беше в идеалната позиция, за да им я набави.
Идеална ли? В какъв смисъл? Съветите не са глупаци за да му позволят да получи някаква информация, която не искат да узнае. Ако решат, че информацията, която е успял да получи или е било неизбежно да узнае, е прекалено много, няма да са чак такива наивници, че да го оставят да си тръгне.