Глава 4
ПЕЩЕРАТА
Малкото може да бъде красиво. Орелът може да е гладен понякога, но канарчето — никога.
16.
В голямата и добре осветена баня Боранова и Дежньов започнаха да свалят горните си дрехи. Морисън се поколеба пред тази перспектива.
— Можете да задържите бельото си, д-р Морисън — усмихна се Боранова. — Просто свалете дрехите от себе си, а обувките поставете в този кош. Предполагам, че нямате нищо в джобовете си. Поставете обувките си на дъното на коша. Когато си тръгваме, ще бъдат почистени и готови за употреба.
Морисън направи както му казаха, като се опитваше да не гледа доста пищната фигура на Боранова, която изглеждаше напълно безразлична. Интересно, какво ли щеше да скрие бельото, след като не беше предназначено за показване.
След това започнаха да се мият — лицата и ръцете до лактите, а след това да решат косите си. Морисън отново се поколеба и Боранова, прочитайки мислите му, го успокои:
— Д-р Морисън, гребените се почистват след всяка употреба. Не знам какво сте чели за Съветския съюз, но някои от нас разбират какво означава хигиена.
— И всичко това само за да влезем в Пещерата? — попита Морисън. — Всеки път ли минавате през тези процедури?
— Всеки път. Поради това никой не влиза и излиза твърде често. Дори и когато стоим вътре, често се налага да се къпем. Може би следващата процедура ще ви се стори неприятна, д-р Морисън. Затворете очите си, поемете дълбоко въздух и го задръжте, ако можете. Ще отнеме около минута.
Морисън последва нарежданията и изведнъж се озова в силен, брулещ вятър. Залитна пиянски и се сблъска с единия кош. Хвана се здраво за него. След това вятърът спря толкова неочаквано, както и започна.
Отвори очи. Дежньов и Боранова изглеждаха, като че ли са надянали уплашени перуки. Попипа косата си и установи, че и тя изглежда по същия начин. Посегна към гребена.
— Не си правете труда — намеси се Боранова. — Очакват ни и други процедури.
— И за какво е всичко това? — попита Морисън.
Оказа се, че трябва да се изкашля, преди да може да каже нещо.
— Споменах, че ще бъдем обезпрашени с вакуум, но това беше само първата фаза от почистващия процес. През тази врата, моля.
Морисън влезе в тесен, но добре осветен коридор, чиито стени бяха фотолуминесцентни.
— Много приятно — промърмори той.
— Пести енергия — обади се Дежньов, — а това е много важно. Или имате предвид технологичния напредък? Изглежда, че американците, идващи в Съветския съюз, очакват да видят навсякъде газени лампи — изсмя се и добави — Трябва да призная, че не можем да се мерим с вас във всяко отношение. Нашите публични домове са примитивни в сравнение с вашите.
— Вие удряте в отговор, без да изчакате дори да ви нападнат — каза Морисън. — Това е признак на нечиста съвест. Ако искате да демонстрирате развита технология, най-лесно ще бъде да павирате пътя от Маленкий град до Пещерата и да използвате закрити превозни средства. Тогава щяхме да имаме нужда от по-малко подобни процедури.
Дежньов се навъси, но Боранова се намеси с остър глас:
— Д-р Морисън е напълно прав, Аркадий. Не ми харесва, че не можеш да бъдеш честен, без да бъдеш груб. Ако не можеш да бъдеш едновременно честен и учтив, дръж си езика зад зъбите.
— Какво толкова казах? — ухили се Дежньов, с очевидно неудобство. — Разбира се, че американецът е прав, но какво можем да направим, когато решенията се взимат в Москва от идиоти, които спестяват дребни суми, без да мислят за последиците? Както казваше старият ми баща: „Проблемът с икономиите е, че могат да излязат много скъпи.“
— Това е напълно вярно — каза Боранова. — Можем да спестим доста пари, д-р Морисън, ако построим по-добър път и по-хубави автомобили, но не винаги е лесно да убедиш онези, които държат връвчицата на кесията. Вероятно в Америка имате същите проблеми.
Докато говореше, тя продължаваше да върви и Морисън я последва в малка камера. Щом врата зад тях се затвори, Дежньов подаде на Морисън пластмасова гривна.
— Позволете да сложа това на дясната ви ръка. Когато вдигнем ръцете си и вие трябва да вдигнете вашата.
Морисън усети, че теглото му намалява, веднага щом пода на камера полетя надолу.
— Асансьор — каза той.
— Много умно предположение — отвърна Дежньов. След това сложи ръка на устата си и добави с приглушен глас — Не трябва да бъда груб.
Асансьорът спря плавно и вратата му се отвори.
— Идентификация! — каза безапелационен глас.
Дежньов и Боранова вдигаха ръце, и Морисън ги последва. Асансьорът неочаквано потъна в лилава светлина, която накара гривните да заблестят. Морисън забеляза, че шарките им не са еднакви.