— Карело-фин ли си? — Боранова се насили да се усмихне. — Кой би повярвал?
— Тя би повярвала, ако е в подходящо настроение?
— Такова настроение при нея е невъзможно — каза Боранова и се обърна към Морисън. — Д-р Морисън, не възприемайте поведението на София като нещо лично. Много от съгражданите ни преминават през свръхпатриотичен период и считат, че трябва да мразят американците. Това е по-скоро поза, отколкото действителност. Сигурна съм, че щом веднъж започнем да работим като един екип, тя ще изостави предразсъдъците си.
— Напълно разбирам. В родината ми има подобни тенденции. Например аз, в момента не съм изпълнен с любов към Съветите и това, мисля, е разбираемо. Но — Морисън се усмихна, — много лесно мога да направя изключение за д-р Калинина.
Боранова поклати глава.
— Американците като вас или руснаците като Аркадий имат особен мъжки начин на мислене, който лесно преодолява националните граници и културните различия.
— Не че ще работя с нея или с който и да било друг — продължи Морисън. — Д-р Боранова, уморих се да ви повтарям, че не вярвам в съществуването на миниатюризацията и че не мога и няма да ви окажа никаква помощ.
— Знаете ли, Албърт — разсмя се Дежньов, — човек почти може да ви повярва. Говорите толкова сериозно.
— Наблюдавайте внимателно, д-р Морисън — каза Боранова. — Това е Катюша.
Тя почука по една клетка, която Морисън видя чак сега. Досега вниманието му беше привлечено от д-р Калинина. Дори след като напусна, Морисън продължи разсеяно да наблюдава вратата в очакване на завръщането й.
Съсредоточи се върху клетката от телена мрежа. Катюша беше бял заек, умерено голям и с невъзмутим вид. Беше заета с хрупане на зеленина, с присъщото на вида й съсредоточение.
Усещаше се миризма на заек и се чуваше лек драскащ шум. Вероятно ги беше доловил и по-рано, но несъзнателно ги беше игнорирал.
— Да, виждам я. Заек — рече Морисън.
— Не е просто заек. Тя е най-необикновеното създание. Единствено по рода си. Историята й е много по-забележителна от войните и нещастията, които обикновено се свързват с това име. Като изключим чисто случайните създания от рода на червеи, бълхи и паразити, Катюша е първото живо същество, което бе миниатюризирано. На практика тя е била миниатюризирана три пъти и щеше да бъде миниатюризирана още поне десетина пъти повече, ако можехме да си го позволим. Приносът й за нашите знания за миниатюризацията е изключителен. Както виждате, преживяванията не са й се отразили неблагоприятно.
— Не искам да ви оскърбя — възрази Морисън, — но голото ви заявление, че е била миниатюризирана три пъти не е никакво доказателство, че това наистина се е случило. Не се съмнявам в честността ви, но в подобни случаи считам, че единствено присъствието ми при подобен експеримент ще бъде достатъчно убедително.
— Разбира се. И именно по тази причина, при това на значителна цена, Катюша сега ще бъде миниатюризирана за четвърти път.
18.
Веднага след влизането си, София Калинина се обърна към Морисън.
— Носите ли часовник или някакви други метални предмети?
— Нямам нищо, д-р Калинина. Нищо, освен дрехите, които нося. Джобовете ми са празни. Дори опознавателната гривна, която ми дадоха, като че ли е пластмасова.
— Просто питам, защото има силно електромагнитно поле, а метала ще пречи.
— А някакви физиологични ефекти? — попита Морисън.
— Никакви. Поне досега не сме забелязали.
Морисън се зачуди кога ли ще прекратят с преструвките си. С всяка измината минута ставаше все по-критично настроен към измамата им.
— Д-р Калинина, дали прекаленото излагане на въздействието й няма да предизвика проблеми, ако забременеете? — попита Морисън с едва забележима злобна нотка.
— Аз имам бебе — изчерви се Калинина. — Тя е напълно нормална.
— Облъчвана ли сте по време на бременността?
— Веднъж.
— Д-р Морисън — намеси се Боранова, — приключихте ли с инквизицията?
— Все още ли твърдите, че можете да миниатюризирате този заек?
— Разбира се.
— Тогава покажете ми!
Иронично си помисли, какви глупаци са. Скоро щяха да започнат да твърдят, че нещо не е наред, но какво щяха да направят след това? За какво беше цялата история?
— Д-р Морисън — каза Боранова, — като начало бихте ли вдигнали клетката?
Морисън не се помръдна. Огледа тримата руснаци подозрително и неуверено.
— По-смело — окуражи го Дежньов. — Няма да се нараните. Дори няма да се изцапате. В края на краищата, предполага се, че ръцете се цапат при работа.