Выбрать главу

— По две причини, д-р Морисън. Първо, миниатюризираното състояние е метастабилно. Това е едно от фундаменталните открития, които направиха възможни миниатюризацията. Независимо от точката, в която е прекратен процеса, необходима е много малко енергия, за да се поддържа достигнатото състояние. И второ, миниатюризационното поле не е напълно премахнато. Просто е с намалени размери, така че предпазва въздухът в клетката от дифузия навън и пречи на нормалните въздушни молекули да дифундират навътре. Освен това позволява докосването на клетката от неминиатюризирани ръце. Но все още не сме приключили, д-р Морисън. Да продължаваме ли?

Морисън, който беше обезпокоен и не беше в състояние да отрече очевидното, за миг се зачуди дали не беше под въздействието на наркотик, който го караше да вярва във всичко, което му казваха.

— Казахте ми доста неща — каза той с дрезгав глас.

— Да, но само повърхностно. Ако повторите всичко това в Америка, вероятно няма да ви повярват. Нищо, от онова което бихте казали, няма да подскаже ни най-малко къде се намира същността на миниатюризационния процес.

Боранова вдигна ръка и Калинина отново натисна бутона.

Виещият звук се появи отново и клетката наново започна да се смалява. Сега процесът беше по-бърз и Боранова, като че ли прочела мислите на Морисън, заяви:

— Колкото повече се смалява, толкова по-малко маса се премахва и скоростта нараства.

Морисън втрещено гледаше голямата един сантиметър клетка върху масата.

Боранова отново вдигна ръка и виенето спря.

— Внимавайте, д-р Морисън. Тежи само няколкостотин милиграма и е доста крехка. Ето. Опитайте с това.

Подаде му лупа. Морисън, без да промълви дума, я взе и се наведе над клетката. Ако не беше предварителната му информация, вероятно нямаше да разпознае движещия се в нея обект, защото мозъкът му нямаше да възприеме съществуването на толкова малък заек.

Но това наистина беше заек и Морисън го наблюдаваше със смесица от смущение и очарование.

Погледна към Боранова и попита:

— Нима не сънувам?

— Подозирате, че сте жертва на оптична измама или хипноза, или на какво друго?

— Наркотици?

— Д-р Морисън, ако бяха наркотици, това щеше да е по-голямо постижение, отколкото миниатюризацията. Огледайте се. Нима всичко останало не изглежда нормално? Наистина би бил забележителен наркотик. Да промени възприятията ви към един-единствен обект в голяма стая, пълна с най-различни предмети. Д-р Морисън, онова, което видяхте е истина.

— Направете я по-голяма — каза Морисън с притаен дъх.

Дежньов се разсмя и прикри уста с длан.

— Ако се смея, вятърът може да отнесе Катюша, при което Наташа и София ще започнат да ме бият с каквото им попадне. Ако желаете да се уголеми, ще трябва да почакате.

— Дежньов е прав — допълни Боранова. — Виждате ли, д-р Морисън, наблюдавахте научна демонстрация, а не магия. Ако беше магия, щях да щракна с пръсти и заекът щеше да стане с нормални размери. Тогава щяхте да разберете, че сте наблюдавали оптична илюзия. Обаче, за да се намали константата на Планк до малка част от нормалната й стойност, дори и в относително малък обем от Вселената, е необходимо значително количество енергия. Именно това прави процеса толкова скъп. Възстановяването на константата на Планк ще произведе енергия, равна по големина на изконсумираното количество за намаляването й, понеже законът за запазването на енергията остава в сила дори и при миниатюризацията. Следователно, не можем да деминиатюризираме със скорост по-голяма от скоростта, с която отвеждаме топлината, която се отделя. Така че, необходимо е доста време — значително повече, отколкото за миниатюризация.

Известно време Морисън не каза нищо. Обясненията, които се позоваваха на закона за запазване на енергията, му се сториха по-убедителни, отколкото самата демонстрация. Ако бяха шарлатани, едва ли щяха толкова внимателно да се придържат към законите на физиката.

— Струва ми се — каза Морисън, — че вашият миниатюризационен процес едва ли може да бъде приложен на практика. В най-добрия случай, ще послужи за разширяване на квантовата механика.

— Дори и това би било достатъчно — отвърна Боранова, — но не съдете за метода по началното му състояние. Надяваме се, че ще се научим да заобикаляме тези големи енергийни промени и че ще успеем да направим миниатюризацията и деминиатюризацията по-ефикасни. Необходимо ли е цялата тази енергия да преминава от електромагнитното поле на миниатюризацията в топлината на деминиатюризацията? Дали не е възможно да накараме деминиатюризацията да освобождава енергия отново под формата на електромагнитно поле? Може би с него ще успеем да се справим по-лесно.