— Не е така. Съветският съюз не се опитва да установи световна хегемония.
— Надявам се. Все пак, ако Съветският съюз се стреми към пазене на тайна, останалите страни ще се чудят дали не се стреми към някакво завоевание.
— А нима Съединените щати нямат тайни?
— Не знам. Американското правителство не обсъжда тези въпроси с мене. Ако има тайни, а предполагам, че всъщност е така, аз не го одобрявам. Кажете ми защо е необходимо да има тайни? Каква е разликата, ако вие създадете миниатюризацията или ние, или я създадем заедно, или пък, например, африканците? Ние, американците, сме изобретили самолета и телефона, но вие притежавате и двете. Първи достигнахме Луната, но вие също притежавате лунни станции. От друга страна, вие първи преодоляхте проблема с ядрения синтез и първи изградихте слънчева електроцентрала в космоса, а ние използваме и двете.
— Всичко, което казахте е вярно — съгласи се Боранова. — Въпреки това, повече от век се приема за дадено, че американската технология превъзхожда съветската. Това постоянно ни дразни. Ако успеем да поведем в нещо толкова основно и напълно революционно като миниатюризацията, това ще е от голямо значение за нас.
— А какво ще кажете за световното семейство на учените? Вие част от него ли сте или сте просто съветски учен?
— Аз съм и двете — отвърна Боранова с отсянка на гняв. — Ако зависеше от мене, вероятно щях да покажа откритията ни на света. Обаче решенията не ги взимам аз. Взима ги моето правителство, а аз съм напълно лоялна към него. А вие, американците, не ни улеснявате в тази насока. Постоянното ви шумно напомняне за американското превъзходство ни принуждава да преминем в отбранителна позиция.
— Няма ли да ви се накърни съветската гордост от факта, че сте извикали американец, за да ви помогне?
— Е, да, това е неприятно, но поне дава на Съединените щати част от достижението. Ние няма да скрием това, Албърт. Ще се покажете като голям патриот и ще подобрите репутацията си, ако ни помогнете.
— Това подкуп ли е? — усмихна се горчиво Морисън.
Боранова сви рамене.
— Не мога да ви попреча да го интерпретирате по този начин. Но нека да говорим приятелски и да видим какво ще се получи.
— В такъв случай, започнете с малко информация. След като ме принудихте да повярвам в съществуването на миниатюризацията, не бихте ли ми казали какви са основните й физични принципи? Любопитен съм да ги чуя.
— Албърт, знаете достатъчно добре, че ще бъде опасно за вас, ако научите твърде много. Как бихме могли да ви върнем обратно? Освен това, въпреки, че мога да работя с миниатюризационната система, аз не знам принципа, на който работи. Ако знаех, нашето правителство едва ли щеше да рискува да ми позволи посещение в Съединените щати.
— Имате предвид, че можехме да ви отвлечем, както постъпихте вие? Мислите ли, че Съединените щати се занимават с отвличания?
— Сигурна съм, че биха го направили, ако ги принудят обстоятелствата.
— И кои са хората, които знаят принципите на миниатюризацията?
— Това също е нещо, което, най-общо казано, не е безопасно да знаете. Обаче, аз мога да повдигна малко завесата в тази насока. Пьотр Шапиров е един от тях.
— Лудият Питър — усмихна се Морисън. — Това не ме изненадва.
— Не би трябвало да сте изненадан. Сигурна съм, че употребихте „луд“ само като една от вашите шеги. Първите разработки по миниатюризацията са негови. Разбира се — добави тя замислено, — възможно е за това да се изисква малко лудост или поне някакъв странен начин на мислене. Освен това Шапиров пръв предложи метод за използване на миниатюризацията с минимален разход на енергия.
— Как? Посредством превръщане на деминиатюризацията в електромагнитно поле?
Боранова направи гримаса.
— Просто ви давах пример. Методът на Шапиров е много по-хитър.
— Можете ли да го обясните?
— Само грубо. Шапиров посочва, че има два основни аспекта на обединената теория на Вселената — квантовия и релативистичния аспект — всеки от тях зависещ от константа, която поставя някакво ограничение. В квантовата механика това е константата на Планк, която е много малка, но не е нула. В теорията на относителността, това е скоростта на светлината, която е много голяма, но не е безкрайна. Константата на Планк поставя долната граница на размера на енергийния обмен, а скоростта на светлината — горната граница на скоростта на обмена на информация. Шапиров твърди, че двете величини са свързани. Казано с други думи, ако намалим константата на Планк, скоростта на светлината би трябвало да нарастне. Ако константата на Планк стане нула, скоростта на светлината ще стане безкрайна.