— В такъв случай — добави веднага Морисън — Вселената ще се подчинява на законите на Нютон.
— Да — кимна Боранова. — Поради това, според Шапиров, причината за огромната консумация на енергия при миниатюризация е, че двете гранични величини не са свързани, т.е че константата на Планк се намалява, без да се увеличава скоростта на светлината. Ако двете се свържат, тогава енергията ще преминава от границата на скоростта на светлината към константата на Планк при миниатюризация и в обратна посока при деминиатюризация. В такъв случай при миниатюризация скоростта на светлината ще нараства, а при деминиатюризация — ще намалява. Ефективността би трябвало да бъде почти сто процента. Ще се изисква много малко енергия за миниатюризация, а възстановяването ще се осъществява много бързо.
— Шапиров знае ли как миниатюризацията и деминиатюризацията могат да се осъществят като се свържат двете константи? — попита Морисън.
— Казваше, че знае.
— Казваше? В минало време? Това означава ли, че е променил мнението си?
— Не е точно така.
— Тогава какво е направил?
— Албърт — поколеба се Боранова, след което продължи почти умолително, — не бързайте толкова. Искам да помислите. Знаете, че миниатюризацията съществува. Знаете, че е възможна, но не е ефективна. Знаете какъв дар ще е за човечеството, а аз ви уверявам, че не възнамеряваме да я използваме за военни цели. Щом веднъж се убедим, че националното ни първенство е известно, което желаем само по психологични причини, сигурна съм, че ще споделим миниатюризацията с всички страни по земното кълбо.
— Наистина ли, Наталия? Щяхте ли вие и вашата нация да вярвате на Съединените щати, ако позициите бяха разменени?
— Вяра! — каза Боранова и въздъхна тежко. — Тя не идва лесно при никого. За човечеството е присъщо да вижда най-лошото в останалите. Все пак вярата трябва да започне някъде, иначе крехкото разбирателство, на което се наслаждаваме толкова дълго, ще се разпадне и ще се върнем обратно в двайсети век с всичките му ужаси. След като Съединените щати се чувстват толкова силна и по-напреднала нация, не трябва ли първи да поемат риска на вярата?
— Не мога да отговоря — разпери ръце Морисън. — Аз съм само един обикновен гражданин и не представям своя народ.
— Можете да ни помогнете като обикновен гражданин, след като знаете, че няма да причините вреда на страната си.
— Не бих могъл да знам подобно нещо, тъй като имам само вашата дума и не вярвам, че представлявате страната си повече, отколкото аз — моята. Но това са странични въпроси, Наталия. Дори и да искам, как бих могъл да ви помогна да направите по-ефективна миниатюризацията, след като не знам нищо за нея?
— Бъдете търпелив. След малко ще обядваме. Дотогава Дежньов и Калинина ще са приключили с деминиатюризацията на Катюша и ще се присъединят към нас, заедно с още един човек, с когото искам да ви запозная. След обеда ще ви заведа да видите Шапиров.
— Не съм сигурен, че го желая, Наталия. Преди малко ми казахте, че би било опасно за мене да се срещам с когото и да е, който наистина разбира миниатюризацията. Бих могъл да науча твърде много и това ще затрудни връщането ми в Съединените щати. Защо, в такъв случай, да рискувам да се срещам с Шапиров?
— Шапиров е изключение — каза тъжно Боранова. — Обещавам ви, че ще го разберете, когато го видите. Освен това ще разберете защо трябваше да се обърнем към вас.
— Това — заяви Морисън с цялата убеденост, с която доскоро отричаше възможността за миниатюризация — аз никога няма да разбера.
20.
Обядваха в силно осветена стая. Част от стената и целият таван бяха електролуминесцентни. Боранова ги посочи с очевидна гордост и Морисън се сдържа от оскърбителни сравнения със Съединените щати, където електролуминесценцията беше широко разпространена.
Не показа и изненадата си от факта, че въпреки електролуминесцентното осветление, в центъра на тавана беше закачен малък полилей. Не допринасяше много към светлината, но несъмнено караше стаята да изглеждаше по-малко антисептична.
Както беше споменала Боранова, към тях се присъедини пети човек, който се представи като Юрий Конев. „Неврофизик като вас, Албърт“ — поясни му Боранова.
Конев притежаваше някаква мрачна хубост и въпреки че беше на около трийсет и пет години, около него витаеше атмосфера на непохватна младост. Разтърси ръката на Морисън с любопитство и каза: