— Много се радвам да се запозная с вас.
Думите бяха произнесени на много добър английски, с отчетлив американски акцент.
— Предполагам, че сте били в Съединените щати — каза Морисън, също на английски.
— Две години специализирах в Харвардския университет. Това ми даде чудесната възможност да практикувам английския си.
— Въпреки това — намеси се на руски Боранова, — д-р Албърт Морисън се справя много добре с нашия език. Юрий, ние също трябва да му дадем възможност да го използва в нашата страна.
— Разбира се — съгласи се на руски Конев.
Морисън почти беше успял да забрави, че се намира под земята. Стаята нямаше прозорци, но това беше често срещана практика при офисите в големите сгради, дори и над земята.
Храната не беше нищо забележително. Аркадий Дежньов се хранеше с мълчаливо съсредоточение, а София Калинина изглеждаше отнесена. Хвърляше случайни погледи към Морисън, но игнорираше напълно Конев. Боранова наблюдаваше всички, но не казваше почти нищо. Изглеждаше доволна да предостави тази възможност на Конев.
— Д-р Морисън — заговори Конев, — трябва да ви кажа, че внимателно следя работата ви.
Морисън, който с апетит ядеше гъста зелева супа, погледна към него с усмивка. Откакто беше в Съветския съюз, това беше първото споменаване на неговата, а не на тяхната работа.
— Благодаря ви за интереса. Наталия и Аркадий ме наричат Албърт. Ще ми бъде трудно да отговарям на различни имена. Нека да се обръщаме един към друг с малки имена през краткото време, което остава до завръщането в родината ми.
— Помогнете ни — вмъкна тихо Боранова — и времето наистина ще бъде кратко.
— Без условия — възрази Морисън, също толкова тихо. — Искам да си тръгвам.
Конев повиши глас, като че ли искаше да върне разговора към избраната от него тема.
— Албърт, трябва да призная, че не успях да възпроизведа опитите ви.
Морисън стисна устни.
— Същите оплаквания получих и от неврофизици в Съединените щати.
— Имате ли някакво възможно обяснение? Академик Шапиров е силно заинтригуван от вашата теория и твърди, че вероятно сте прав, ако не изцяло, то поне частично.
— А-ха! Но Шапиров не е неврофизик, нали?
— Не, но има извънредно силно чувство за онова, което би могло да бъде правилно. Не си спомням да е казал за нещо, че го смята за вярно и то да не се е оказало наистина вярно или поне отчасти. Казва, че сте на път да създадете интересна ретранслаторна станция.
— Ретранслаторна станция ли? Не знам какво означава това.
— Веднъж го чух случайно. Без съмнение е казал на глас някакви свои мисли — Конев хвърли пронизващ поглед към Морисън, като че ли очакваше отговор на забележката си.
— Онова, което съм направил — отвърна Морисън — е създаването на нов тип анализ на мозъчните вълни и по-специално търсенето на специфична мрежа в мозъка, която е отговорна за творческите мисли.
— В тази насока може би сте прекалено оптимистично настроен, Албърт. Не успях да се убедя, че тази ваша мрежа наистина съществува.
— Моите резултати го посочват ясно.
— При маймуни и кучета. Не е сигурно до каква степен можем да екстраполираме тази информация за много по-сложната структура на човешкия мозък.
— Признавам, че не съм работил анатомично с човешки мозъци, но внимателно съм анализирал човешки мозъчни вълни и резултатите потвърждават хипотезата ми за творческите структури.
— Именно това не успях да възпроизведа и предполагам, че американските изследователи са имали същия проблем.
Морисън повдигна рамене.
— Правилният анализ на мозъчните вълни е извънредно труден и никой не е отдал на тази задача годините, които аз посветих.
— Или пък не е притежавал подходящо компютърно оборудване. Разбрах, че сте създали своя програма за анализ на мозъчните вълни, нали?
— Да, така е.
— И сте я описали в литературата?
— Разбира се. Ако постигна някакви резултати с неописана програма, те няма да струват нищо. Кой би потвърдил резултатите ми, ако не притежава еквивалента програма?
— Все пак, на миналогодишната неврофизична конференция в Брюксел чух, че непрекъснато модифицирате програмата си и сте се оплаквали, че липсата на потвърждения идва от недостатъчно сложните програми, които не могат да извършват с задоволителна точност Фурие-анализ.
— Не, Юрий, не е вярно. Напълно е невярно. Променям програмата си от време на време, но описвам подробно всяка модификация в „Къмпютър тикнолъджи“. Опитах се да публикувам данните в „Американски журнал по неврофизика“, но през последните години те не приемат статиите ми. Ако останалите се задоволяват с четенето само на това списание и не следят останалите публикации, вината не е моя.