— И все пак… — Конев спря и се намръщи, като че ли не беше сигурен в мисълта си. — Не съм сигурен, че трябва да го кажа, за да не ви настроя враждебно.
— Не се притеснявайте. През последните няколко години се научих да приемам всякакви забележки — враждебни, саркастични и, най-лошото, съжалителни. Привикнах към тях. Между другото, това пиле не е лошо.
— Това е меню за гости — промърмори Калинина. — Твърде мазно е, а това е лошо за фигурата.
— Ха! — възкликна шумно Дежньов. — Лошо за фигурата! Това е американска забележка, която няма смисъл на руски. Баща ми винаги казваше: „Тялото знае от какво се нуждае. Заради това някои неща са вкусни.“
— Това е рецепта за самоубийство — възрази Калинина с очевидно отвращение.
Морисън забеляза, че Конев не погледна към младата жена по време на това отклонение.
— Започнахте да казвате нещо, Юрий? Нещо, което щяло да ме настрои враждебно.
— Албърт, вярно ли е, че сте дали програмата си на ваш колега, който е работил на вашия компютър, но въпреки това не е успял да възпроизведе резултатите ви.
— Вярно е — потвърди Морисън. — Поне така каза колегата ми, който е доста способен човек.
— Подозирате ли, че е излъгал?
— Не. Просто наблюденията са толкова деликатни, че ако се опитате да ги направите и сте убеден в провала им, те наистина ще се провалят.
— А не би ли могло да се възрази, Албърт, че вашата убеденост в успеха води към въображаеми постижения?
— Възможно е — каза Морисън. — Това ми беше казано на няколко пъти. Но не мисля, че е така.
— Още един слух — рече Конев. — Мразя да го повтарям, но изглежда важен. Вярно ли е, че сте заявили, че по време на анализите ви на мозъчни вълни, вие неколкократно се почувствали истински мисли?
— Никога не съм заявявал подобно нещо в писмена форма — енергично възрази Морисън. — Веднъж или два пъти съм споменавал на колеги, че по време на анализ на мозъчни вълни на няколко пъти ми се е струвало, че в мозъка ми проникват външни мисли. Не бих могъл да кажа дали мислите са били изцяло мои или мозъчните ми вълни са резонирали с тези на изучавания обект.
— Възможен ли е такъв резонанс?
— Предполагам. Мозъчните вълни създавам микроскопично променливо електромагнитно поле.
— А-ха! Предполагам, това е накарало академик Шапиров да направи онази забележка за ретранслатора. Мозъчните вълни винаги създават електромагнитно поле, независимо дали се анализират или не. Вие не резонирате, ако това наистина е резонанс, на мислите на някой друг присъстващ, независимо от интензивността на мисленето ви. Резонансът се появява само когато сте зает с изучаването на мозъчните вълни с помощта на вашия компютър. Вероятно той действа като ретранслаторна станция, като усилва мозъчните вълни на изучавания обект и ги проектира във вашия мозък.
— Нямам доказателства, освен няколко бегли впечатления. Те не са достатъчни.
— Може би. Човешкият мозък е далеч по-сложен, от който и да е друг къс материя.
— А делфините? — попита с пълна уста Дежньов.
— Това са отживелици — възрази незабавно Конев. — Те са интелигентни, но мозъците им са прекалено заети с подробностите на плуването, за да остане място за творческо мислене, сравнимо с човешкото.
— Никога не съм изучавал делфини — каза Морисън с безразличие.
— Оставете делфините — продължи нетърпеливо Конев. — Просто се концентрирайте върху факта, че вашият компютър, ако се програмира подходящо, може да действа като ретранслатор, предавайки мисли от мозъка на обекта, който изучавате, във вашия мозък. Ако е така, Албърт, тогава ние се нуждаем само от вас и от никой друг на света.
Морисън се намръщи и избута стола си настрани от масата.
— Дори да мога да доловя мисли с помощта на компютъра си — нещо което никога не съм заявявал и което отричам — каква е възможната връзка с миниатюризацията?
Боранова се изправи и погледна часовника си.
— Време е. Нека да отидем и да видим Шапиров.
— Онова, което той твърди е без значение.
— Ще видите — каза Боранова със стоманена нотка в гласа си, — че той няма да каже нищо, но въпреки това ще бъде извънредно убедителен.
21.
Досега Морисън успяваше да сдържи гнева си. Отнасяха се към него като към гост и, като се изключеше дребната подробност, че го бяха докарали тук насила, нямаше срещу какво да възрази.
Но към какво се стремяха? Боранова го беше запознала с останалите — първо Дежньов, после Калинина и накрая Конев. Причините оставаха непонятни. Боранова постоянно споменаваше колко полезен е за тях, без да казва нищо конкретно. След това Конев разговаря с него и се държа също така потайно.