— Какво?
— А сега, разберете, д-р Морисън. Моля ви, разберете. Бихме предложили, всъщност много бихме искали, да отидете с д-р Боранова в Съветския съюз.
5.
Морисън се загледа в Родано с пребледняло лице и леко трепереща долна устна. Приглади косата си с дясната си ръка и попита:
— Защо искате да отида в Съветския съюз?
— Не аз, лично. Иска го правителството на Съединените щати.
— Защо?
— По една очевидна причина. Ако в Съветския съюз се провеждат миниатюризационни експерименти, ние бихме искали да знаем колкото е възможно повече за тях.
— Имате мадам Боранова. Вероятно тя знае много неща. Хванете я и го разберете от нея.
— А сега се шегувате — въздъхна Родано. — В наши дни не можем да го направим. Знаете го. Съветският съюз ще си отмъсти веднага по най-неприятен начин, а с тях ще е и световната общественост. Така че, нека не губим време с подобни шеги.
— Добре. Приемам, че не можем да направим нищо грубо. Предполагам, че имаме агенти, които се опитват да изровят повече подробности.
— „Опитват“ е правилната дума, д-р Морисън. Имаме агенти в Съветския съюз, точно както и те — тук. Да не говорим за сложната шпионска апаратура на Земята и в космоса. И ние, и те сме много добри в мълчаливото промъкване. Ние също сме много добри в пазенето на тайни. Но тук Съветският съюз е по-добър от нас. Въпреки че вече не живеем в лошите стари дни, както ги наричате вие, Съветският съюз все още не е напълно отворено общество по нашите разбирания. Те имат повече от един век опит в завоалиране на онова, което правят.
— Тогава какво очаквате да направя аз?
— Вашият случай е различен. Обикновеният агент се изпраща в Съветския съюз или в някой регион, където Съветите действат с определена степен на секретност, която може да бъде проникната. Той или тя трябва да се промъкнат в място, където не са добре дошли и трябва да успеят да извлекат информация, която е секретна. Това не е лесно. Не винаги успяват, а понякога биват залавяни, което винаги е неприятно. Във вашият случай, те искат да отидете и се държат, като че ли се нуждаят от вас. Ще ви откарат в самото сърце на тяхната секретна инсталация. Каква възможност ви се предоставя!
— Но те ме попитаха точно преди два часа. Откъде знаете толкова много?
— Интересуват се от вас от доста време. Една от причините, поради които разговарях с вас преди две години беше, че те изглеждаха заинтересувани от вас дори и тогава. Бяхме учудени защо го правят. Така че, когато направиха своя ход, ние бяхме готови.
Морисън почука с пръсти по облегалката на креслото и ноктите му издадоха ритмичен звук.
— Нека го кажа направо. Трябва да се съглася да отида с Наталия Боранова в Съветския съюз, вероятно в района, където се предполага, че работят върху миниатюризацията. Трябва да се престоря, че искам да им помогна…
— Няма нужда да се преструвате — прекъсна го спокойно Родано. — Ако можете, помогнете им, особено ако по този начин ще опознаете по-добре процеса.
— Добре, трябва да им помогна. А след това, когато се върна, ще ви съобщя получената информация.
— Точно така.
— А ако нямам никаква информация? Ако цялата история е един гигантски блъф или те се самозаблуждават? Може би следват някакъв нов Лисенко?
— Тогава ще ни кажете точно това. Бихме се радвали да го научим, ако става дума за узнаване, а не за предположения. В края на краищата, сигурни сме, че Съветите са убедени, че ние имаме някакъв прогрес в антигравитацията. Може би е така, а може би — не. Те не го знаят със сигурност, а ние не възнамеряваме да им позволим да го разберат. Тъй като не искаме съветски учени да идват, за да ни помагат, те нямат лесен достъп до тази информация. Носят се слухове, например, че в Китай се работи върху движението със свръхсветлинна скорост. Звучи доста глупаво, понеже споменахте и двете теми като теоретично невъзможни. Обаче не съм чувал някой да работи върху вечен двигател.
— Това са глупавите държавни игри — рече Морисън. — Защо да не си сътрудничат в тези области? Не сме се променили от лошите стари времена.
— Не сте напълно прав. Животът в добрите нови времена не означава, че сме в рая. Все още има останки от подозрителността и все още се извършват опити да се направи гигантска крачка напред преди останалите. Може би дори е за добро. Възможно е да прогресираме по-бързо, ако се ръководим от егоистични подбуди за величие, които не водят към война. Спирането на опитите да изпреварим съседите и приятелите си може да означава леност и упадък.