— В такъв случай, ако аз евентуално успея достоверно да разбера дали Съветския съюз копае сух кладенец или, напротив, има някакъв прогрес от такъв и такъв характер, ще помогна не само на Съединените щати, но и на целия свят да остане енергичен и прогресивен, включително и на Съветите.
— Погледнато откъм добрата си страна, така е — кимна Родано.
— Трябва да призная, че добре си вършите работата. Обучен сте майсторски. Но не си падам по този бизнес. Привърженик съм на сътрудничеството между нациите и не възнамерявам да играя тази опасна игра от двайсети век в рационалния двайсет и първи. Казах на д-р Боранова, че няма да отида, а сега го повтарям и на вас.
— Разбирате ли, че тази задача ви се поставя от правителството?
— Разбирам, че вие ме карате да отида, а аз ви отказвам. Но ако се окаже, че наистина представлявате правителствените виждания по този въпрос, готов съм да откажа и на правителството.
6.
Морисън седеше зачервен, с навирена брадичка. Сърцето му биеше бързо и се чувстваше герой.
„Нищо не може да ме накара да променя решението си, помисли си той. Какво могат да направят? Да ме хвърлят в затвора? За какво? Трябва да предявят някакво обвинение.“
Очакваше изблик на гняв от Родано. Може би заплахи.
Родано просто го изгледа със спокоен израз.
— Д-р Морисън, защо отказвате? — попита той. — Нямате ли чувство за патриотизъм?
— Патриотизъм, да. Безумие, не.
— А защо безумие?
— Знаете ли какво планират да направят с мене?
— Кажете ми.
— Възнамеряват да ме миниатюризират и да ме поставят в човешко тяло, за да изследвам неврофизичното състояние на мозъчната клетка отвътре.
— А защо ще искат да направите това?
— Намекнаха, че това ще ми помогне в изследванията ми. Твърдят, че ще помогне и на тях, но аз със сигурност не възнамерявам да се подложа на такъв експеримент.
Родано почеса пухкавата си коса, така че тя застана в умерен безпорядък и бързо я приглади, като че ли се страхуваше да не покаже твърде много розова кожа.
— Невъзможно е да сте загрижен за това — възрази той. — Казахте ми, че миниатюризацията е напълно невъзможна. В такъв случай, те не могат да ви миниатюризират, каквито и да са намеренията им.
— Ще направят някакъв експеримент с мен. Казват, че владеят миниатюризацията, което означава, че или са лъжци, или луди. В нито един от тези случаи не възнамерявам да ги оставя да си играят с мене. Нито за да им доставя удоволствие, нито за да доставя удоволствие на вас или пък на цялото американско правителство.
— Те не са луди — каза Родано — и каквито и да са намеренията им, те знаят много добре, че ще ги държим отговорни за състоянието на американския гражданин, който е бил поканен в тяхната страна.
— Благодаря! Благодаря! Как възнамерявате да ги държите отговорни? Да заловите в отмъщение техни граждани? Или да им изпратите строга нота? Освен това, кой казва, че ще ме екзекутират публично на Червения площад? А какво ще стане, ако решат, че не искат да се върна и да говоря за тяхната работа по миниатюризацията? Ще получат каквото искат от мене, независимо какво е то и ще решат, че няма защо да позволяват на американското правителство да използва информацията, която съм узнал от тях. Така че ще уредят малка катастрофа. Колко съжаляваме! Колко съжаляваме! И, разбира се, ще платят обезщетение на опечаленото ми семейство и ще ме изпратят обратно в ковчег, покрит с националното знаме. Не, благодаря. Не съм годен за самоубийствени мисии.
— Драматизирате — каза Родано. — Ще бъдете гост. Ще им помогнете, ако можете. Не е необходимо демонстративно да се опитвате да научите нещо. Не ви караме да бъдете шпионин. Ще бъдем признателни, ако успеете да научите повече или по-малко от това, което неизбежно ще видите. Нещо повече. Ще имаме хора там, които ще ви наблюдават, ако могат. Възнамеряваме да се погрижим за безопасното ви завръщане…
— Ако можете — прекъсна го Морисън.
— Ако можем — съгласи се Родано. — Не можем да ви обещаем чудеса. Ако го направя, ще ми повярвате ли?
— Правете каквото искате, но това не е работа за мене. Не съм толкова смел. Не възнамерявам да ставам пешка в някаква налудничава шахматна партия, в която залогът е моя живот, само защото вие или правителството го иска.
— Страхувате се излишно.
— Не е така. Страхът има своето значение. Той държи човек нащрек и пази живота му. Има един номер, за да останеш жив в моето положение и той се нарича страхливост. Ако човек е мускулест и има ум на вол може би не е възхитително да бъде страхливец, но за слабак като мене не е престъпление. Обаче не съм чак толкова голям страхливец, че да бъда накаран да приема ролята на самоубиец, просто защото ме е страх да покажа слабостта си. Разкривам я с удоволствие. Не съм достатъчно смел за подобна роля. А сега, моля, напуснете.