ГРАНТ усети, че наблюдава с отворена уста схемата на кръвоносната система, окачена в офиса на Майкълс.
— Изглежда ужасна бъркотия, но това е картата на територията — обади се Майкълс. — Всяка линия върху нея е път, всяко свързване — кръстопът. Сложна е като пътната карта на Щатите. Дори повече, защото е тримерна.
— Божичко!
— Стотици хиляди мили2 кръвоносни съдове. Сега виждате само една малка част. Повечето са микроскопични и не могат да бъдат забелязани без значително увеличение, но ако ги свържете заедно, те ще стигнат да се обиколи четири пъти Земята или, ако предпочитате, почти на половината път до Луната. Спали ли сте, Грант?
— Около шест часа. В самолета също подремнах. Сега съм в добра форма.
— Това е добре. Ще имате възможност да похапнете и да се избръснете. Иска ми се и аз да бях поспал — вдигна ръка докато казваше това. — Не че съм в лоша форма. Не се оплаквам. Взимали ли сте някога морфоген?
— Дори не съм чувал. Някакво лекарство ли е?
— Да. Сравнително ново. Всъщност човек не се нуждае от самия сън. По време на съня човек не си почива повече, отколкото ако полегне удобно с отворени очи. Това, от което се нуждаем, са сънищата. Трябва да сънуваме, иначе мозъчната координация се нарушава и започвате да халюцинирате и дори може да се стигне до смърт.
— И морфогенът ви кара да сънувате?
— Точно така. Потапя ви за около половин час в сънища, след което сте готови за деня. Послушайте съвета ми и не го използвайте, освен в краен случай.
— Защо? Да не би да ви оставя изморен?
— Не. Не особено изморен. Просто сънищата са лоши. Морфогенът изсмуква мозъка, почиства го от умствените отпадъци, натрупани през деня, а това е доста силно преживяване. Не го правете. Но аз, за съжаление, нямах избор. Тази схема трябваше да бъде приготвена и прекарах цялата нощ над нея.
— Тази карта?
— Това е кръвоносната система на Бенеш до последния капиляр и аз трябваше да науча всичко, което се отнася до нея. Ето тук, разположен в центъра на черепа, почти до хипофизата, се намира тромба.
— В него ли е проблемът?
— Със сигурност. Можем да се справим с всичко останало. Нараняванията и контузиите, шока, сътресението. С тромба, обаче, не бихме могли да се справим без хирургическа намеса. И то бърза.
— Колко време имаме, д-р Майкълс?
— Не мога да кажа с точност. Малко закъснение няма да бъде фатално, надявам се, но мозъчните увреждания ще бъдат толкова лоши, колкото и смъртта. Хората тук очакваха чудеса от Бенеш и сега са силно обезпокоени. Особено за Картър това беше силен удар и той настоя да дойдете.
— Имате предвид — каза Грант, — че очаква Другата страна да опита отново.
— Не го заявява, но подозирам, че се страхува и поради това иска да сте в групата.
Грант се огледа наоколо.
— Има ли причини да се предполага, че са проникнали на това място. Имат ли внедрени агенти тук?
— Не мога да знам, но, във всеки случай, Картър е настроен подозрително. Мисля, че предполага възможността за медицинско убийство.
— Може би Дювал?
Майкълс повдигна рамене.
— Не е много обичан, а инструментите му са такива, че могат да причинят смърт, ако се отклонят дори на косъм встрани.
— Как може да му бъде попречено?
— По никакъв начин.
— Тогава използвайте някой друг. Някой, на когото вярвате.
— Никой друг не притежава необходимите умения. А Дювал е тук, сред нас. Освен това, няма доказателства, че не е напълно лоялен.
— Но аз няма да помогна с нищо, ако застана до Дювал в ролята на медицинска сестра и го наблюдавам отблизо. Няма да знам какво прави, нито дали го прави правилно. Всъщност, трябва да си призная, че щом отвори черепа, ще се махна.
— Няма да отваря черепа — възрази Майкълс. — Тромбът не може да бъде достигнат отвън. Убеден съм в това.
— Но, тогава …
— Ще го достигнем отвътре.
Грант се намръщи. Бавно поклати глава.
— Знаете ли какво. Не разбирам за какво говорите.
— Мистър Грант — каза Майкълс спокойно, — всички участници в проекта са запознати със задълженията си и разбират какво точно правят. Вие сте външен човек и за мене е доста трудна задача да се занимавам с образованието ви. Но щом трябва, значи трябва. Възнамерявам да ви запозная с някои от теоретичните разработки, направени в този институт.
Грант направи гримаса.
— Извинявайте, докторе, но току що употребихте лоша дума. В колежа предпочитах да се занимавам с футбол и, на второ място, с момичета. Не си губете времето с мене.
— Видях досието ви, мистър Грант, и фактите в него не съвпадат напълно с това, което казвате. Обаче, независимо от това, че сме само двамата, няма да ви отнема мъжествеността, като ви обвиня в явна интелигентност и образованост. Ще ви обясня същината на онова, което трябва да узнаете, без да ви занимавам с теория. Предполагам, че сте видели надписите ОМОС?