Придвижи се бързо към тях и едва след като преполови чаша горещо черно кафе, последвана от голяма хапка сандвич, забеляза присъствието на другите.
Там беше асистентката на Дювал — „Не се ли казваше мис Питърсън?“ — която го гледаше в устата. Забеляза, че е много красива, но стоеше ужасно близко до Дювал. Помисли си, че сигурно ще му е много трудно да хареса хирурга, а след това се зае с огледа на останалата част от залата.
В единия край на масата седеше полковникът, който изглеждаше обезпокоен. С едната си ръка си играеше с пепелника, докато пепелта от цигарата му падаше по пода.
— Мисля, че заявих становището си напълно ясно — каза той натъртено на Дювал.
Грант позна капитан Оуънс, който стоеше под портрета на президента. Енергичността и усмивките, които видя на летището бяха изчезнали, а върху едната му скула имаше синина. Изглеждаше нервен и разстроен, и Грант усети съчувствие към него.
— Кой е полковника? — Грант попита тихо Майкълс.
— Доналд Рейд, играчът от отбора на военните с моя номер.
— Като че ли е раздразнен от Дювал.
— Постоянно. А има и много съмишленици. Малцина го харесват.
Грант понечи да отговори. Тя изглежда го харесваше, но мисълта му прозвуча дребнаво и я премълча. Господи, колко е привлекателна. Какво му харесва на този надут касапин.
Рейд говореше тихо, като внимателно подбираше думите си.
— Освен това, докторе, какво прави тя тук?
— Мис Кора Питърсън — процеди Дювал — е моя асистентка. Там, където отивам професионално, тя също ме придружава професионално.
— Това е опасна мисия…
— А мис Питърсън е доброволец и разбира напълно опасностите й.
— Няколко мъже, напълно квалифицирани, за да окажат помощ, също изявиха желание. Нещата ще бъдат много по-прости ако един от тях ви придружи. Аз ще ви посоча кой.
— Никого няма да ми посочвате, полковник, защото ако го направите, аз няма да отида и няма сила, която да ме накара. Мис Питърсън е моята трета и четвърта ръка. Тя знае изискванията ми толкова добре, че не е необходимо да й давам инструкции, намира се, където е необходимо, преди да съм я повикал и знае какво трябва да приготви, без да съм й казвал. Не искам да взимам непознат, на когото ще трябва да крещя. Не мога да гарантирам успех ако загубя дори една секунда заради техника. Няма да участвам и няма да приемам задачи, в които нямам свободна ръка, за да организирам нещата по начина, който ще ни даде най-големи шансове за успех.
Грант отново премести погледа си към Кора Питърсън. Изглеждаше силно смутена, но все пак се взираше в Дювал с такова изражение, каквото Грант веднъж видя в очите на куче, посрещащо собственика си — момче, завръщащо се от училище.
Гласът на Майкълс прекъсна спора, точно когато разяреният Рейд ставаше на крака.
— Дон, бих предложил, след като ключът към успеха на цялата операция е в ръцете на д-р Дювал и след като на практика не можем да му диктуваме, да се съгласим с него, без предразсъдъци за последствията от това действие. Аз поемам отговорността за това.
Предлагаше на Рейд такъв изход от спора, какъвто би му спестил загубата и той, като пухтеше мрачно, трябваше да се съгласи.
Рейд тупна с длан по масата.
— Добре. Нека да се запише в протокола, че съм възразил срещу това.
Седна обратно с треперещи устни.
Дювал също седна с безразличен вид. Грант се забърза, за да предложи стол на Кора, но тя се самообслужи преди той да стигне до нея.
— Д-р Дювал — започна Майкълс, — това е Грант, човекът, който ще ни придружава.
— Като бияч, докторе — обади се Грант. — Моята единствена квалификация.
Дювал хвърли бегъл поглед. Поздравът му беше незначително кимване в посока към Грант.
— И мис Питърсън.
Грант се усмихна широко.
— Здравейте — усмихна му се вежливо тя.
— Здрасти — отвърна Грант и погледна към остатъка от втория си сандвич, но го остави щом забеляза, че никой друг не яде.
В този момент с бърза стъпка влезе Картър и кимна неопределено наляво и надясно. Седна и каза:
— Бихте ли седнали при нас капитан Оуънс? Грант?
Оуънс се приближи с неохота към масата и седна срещу Дювал. Грант седна през няколко стола и откри, че, гледайки към Картър, може да съзерцава профила на Кора.
Дали работата ще е изцяло неприятна, щом тя ще участва в нея?
Майкълс, който седна до него се наклони и му прошепна на ухо:
— Всъщност не е лоша идея да има жена с нас. Може би мъжете ще имат повече кураж в нейно присъствие. А освен това ще ми е приятно.