Картър се върна обратно при Рейд.
— Дон, всичко наред ли е?
— Доколкото би могло да бъде, като се вземе предвид, че всичко е импровизирано за една нощ.
— Много се съмнявам в това.
— Какво би трябвало да значи това, генерале! — избухна Рейд.
— Не бяха необходими никакви импровизации. За мене не е тайна, че подготвяхте планове за биологични експерименти с миниатюризация. Планирахте ли изследване на човешкото кръвообращение?
— Конкретно — не, но екипът ми работеше по подобни проблеми като част от плана. Това им е работата.
— Дон… — генерал Картър се поколеба, след което продължи решително. — Ако се провалим, ще е необходима нечия глава за правителствената стая с трофеи, а най-подходяща ще бъде моята. Ако успеем, ти и твоите хора ще бъдете обсипани с цветя. Не се опитвай да стигнеш твърде далеч благодарение на това.
— Военните все още ще имат решаващия глас, нали? Да не искаш да ми кажеш да стоя настрана?
— Може би ще е по-разумно. И още нещо. Какво не е наред с момичето, Кора Питърсън?
— Нищо особено. Защо?
— Гласът ти беше доста силен. Чух те преди да вляза в заседателната зала. Имаш ли някакви основания тя да не бъде на борда?
— Тя е жена. Възможно е да се провали в критична ситуация. Освен това…
— Да?
— Ако искаш да чуеш истината, Дювал възприе обичайния си подход „държавата — това съм аз“ и аз автоматично му възразих. Доколко вярвате на Дювал?
— Какво имате предвид с това „вярвате“?
— Каква е истинската причина да изпратиш Грант с тях? Кого трябва да държи под око?
— Не съм му възлагал да следи никого — каза Картър с пресипнал глас. — Трябва да са вече в стерилизационния коридор.
Грант сбърчи нос заради леката медицинска миризма във въздуха, но беше благодарен за възможността да се избръсне. Нямаше причина да не е в най-добрия си вид, щом на борда щеше да има дама. Униформата на ОМОС не беше лоша — странна смесица от практичност и елегантност. Дрехата, която му дадоха, го стягаше малко под мишниците, но щеше да я носи само един час.
В колона по един той и останалите от екипажа преминаха по мрачен коридор, осветен с богата на ултравиолетови лъчи светлина. Всички бяха с тъмни очила, за да предпазят очите си от радиацията.
Кора Питърсън вървеше точно пред Грант и той безмълвно прокле тъмнината на стъклата пред очите си, които му пречеха да наблюдава интересната й походка.
— Мис Питърсън, дали тази разходка наистина е достатъчна за да ни стерилизира? — опита се да завърже разговор Грант.
Тя го погледна през рамо и отвърна:
— Мисля, че можете да си спестите мъжествените тревоги.
Грант стисна устни. Беше си го изпросил.
— Подценявате наивността ми, мис Питърсън, и се отнасяте несправедливо към мене от позицията на вашите знания.
— Не исках да ви оскърбя.
Вратата в края на коридора се отвори автоматично и Грант, също толкова автоматично, избърза и й подаде ръка. Тя го пренебрегна и пристъпи напред, следвайки Дювал по петите.
— Не искам да обвинявам никого — заяви Грант, — но, според мене, всъщност не сме стерилни. Имам предвид микробите. В най-добрия случай сме стерилни само повърхностно. Вътрешно гъмжим от микроби.
— Всъщност — отговори Кора, — Бенеш също не е стерилен. Имам предвид микробите. Но всеки микроб, който убием, е един по-малко от онези, които ще внесем. Нашите микроби ще бъдат миниатюризирани заедно с нас, а ние не знаем как такива миниатюризирани микроорганизми ще въздействат на човек, ако бъдат внесени в кръвта. От друга страна, след един час всички миниатюризирани микроби ще възвърнат нормалния си размер и това може да се окаже вредно. Колкото по-малко излагаме Бенеш на неизвестни фактори, толкова по-добре — тя поклати глава. — Толкова много неща не знаем. Това наистина не е най-подходящия начин за провеждане на експерименти.
— Но, мис Питърсън, нали нямаме друга възможност? И мога ли да ви наричам Кора, докато работим съвместно?
— За мене е без значение.
Влязоха в голяма кръгла зала, остъклена отвсякъде. Подът беше изцяло покрит с шестоъгълни плочки, изработени от млечнобял стъклен материал, приблизително три фута широки, с повърхност, награпена от полукръгли мехурчета. В центъра на залата имаше една плочка, която се различаваше от останалите по тъмночервения си цвят.
По-голямата част от залата беше заета от бял плавателен съд, дълъг около петдесет фута, с форма на подкова. Полусферичната му горна част беше остъклена отпред, а най-отгоре се намираше по-малка, напълно прозрачна полусфера. В момента корабът се придвижваше към центъра на залата с помощта на хидравличен подемник.