— Заради тайната на Бенеш?
— Не. Защото за първи път ще се извърши миниатюризация от такъв мащаб и това ще се използва за спасяването на човешки живот.
— Дали ще е безопасно да се използва лазера? — запита Грант. — След като почти не отряза пръста ми.
— В ръцете на д-р Дювал този лазер ще разруши тромба без да засегне дори една молекула от околните тъкани.
— Очевидно цените високо способностите му.
— Целият свят го цени високо. А аз споделям тази оценка по ред причини. С него съм откакто защитих дисертацията си.
— Подозирам, че той не показва към вас нито много внимание, нито много снизхождение заради това, че сте жена.
— Да, така е.
Тя се върна в креслото си и закопча колана си с едно плавно движение.
— Д-р Майкълс, готови сме — викна Оуънс.
Майкълс, който беше станал от мястото си и обикаляше бавно из кабината за момент спря неуверено. След това, като хвърли бърз поглед към останалите, каза:
— О-о, да.
Седна и закопча колана си.
Оуънс се измъкна от кабината си, провери коланите на всички, върна се обратно на мястото си и закопча своя.
— Мистър Грант. Кажете им, че сме готови.
Грант го направи и почти веднага от високоговорителите прозвуча:
— ВНИМАНИЕ „ПРОТЕЙ“. ВНИМАНИЕ „ПРОТЕЙ“. ТОВА Е ПОСЛЕДНОТО УСТНО СЪОБЩЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ДО КРАЯ НА МИСИЯТА СИ. ИМАТЕ ШЕЙСЕТ МИНУТИ ОБЕКТИВНО ВРЕМЕ. СЛЕД КАТО МИНИАТЮРИЗАЦИЯТА ЗАВЪРШИ, КОРАБНИЯТ ЧАСОВНИК ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ГИ ОТЧИТА. СЛЕДЕТЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ПОКАЗАНИЕТО МУ, КОЕТО ЩЕ СЕ СМЕНЯ ВЕДНЪЖ В МИНУТА. НЕ ВЯРВАЙТЕ, ПОВТАРЯМЕ, НЕ ВЯРВАЙТЕ НА СУБЕКТИВНОТО УСЕЩАНЕ ЗА ВРЕМЕ. ТРЯБВА ДА СТЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО НА БЕНЕШ ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕТЕ ДО НУЛА. АКО НЕ ГО НАПРАВИТЕ, ЩЕ УБИЕТЕ БЕНЕШ, НЕЗАВИСИМО ОТ ИЗХОДА НА ОПЕРАЦИЯТА. УСПЕХ!"
Гласът млъкна и Грант не можа да намери никакви други думи, които да повдигнат спадналия му дух освен:
— Ето, това е!
За свое собствено учудване откри, че ги е казал на глас.
— Да, това е — съгласи се до него Майкълс и се усмихна слабо.
Картър чакаше в наблюдателната кула. Искаше му се да е в „Протей“, вместо извън него. Задаваше се един труден час, а за него щеше да е по-лесно да бъде там, където всяка минута щеше да знае какво става.
Потрепера при неочакваното тракане на радиото. Адютантът му, застанал на приемника, каза бързо:
— „Протей“ докладва, че всички са обезопасени.
— Миниатюризатора — извика Картър.
Съответният бутон с етикет „МИН“, на съответното табло, бе натиснат от съответния пръст на съответния техник. Прилича на балет, помисли си Картър, където всеки е на мястото си и всяко движение е разучено предварително, в танц, чийто край обаче е неизвестен.
Докосването на бутона предизвика преместването надолу на стената в края на миниатюризационната зала и до бавното задвижване на огромен диск, приличен на пчелна пита, окачен на релса, която минаваше по дължината на тавана. Безшумно и без триене дискът се придвижи над „Протей“ с помощта на въздушните дюзи, които задържаха окачващото устройство на една десета от инча над релсата.
От вътрешността на „Протей“ се виждаха ясно геометричните фигури на диска, който се приближаваше като белязано от шарка чудовище.
Челото и голата глава на Майкълс бяха неприятно покрити с пот.
— Това — каза той с глух глас — е миниатюризатора.
Грант отвори уста, но Майкълс го спря нетърпеливо.
— Не ме питайте как работи. Оуънс знае, но аз — не.
Грант хвърли неволен поглед назад и нагоре към Оуънс, който имаше стегнат и суров вид. Една му ръка, която се виждаше ясно, беше сграбчила някакъв лост, който, предположи Грант, беше един от най-важните уреди за управление. Като че ли усещането за нещо материално го караше да се чувства по-сигурен. Или, може би, докосването до част от кораба, който беше проектирал сам, го успокояваше. Той, повече от всеки друг, знаеше силата или слабостта на мехурчето, което щеше да пази тяхната микроскопична частица нормален свят.
Грант се огледа и срещна погледа на Дювал, чиито устни се бяха разтеглили в усмивка.
— Изглеждате загрижен, мистър Грант. Вашата професия не е ли свързана с изпадане в тежки ситуации без да бъдете загрижен?
Проклятие. Колко десетилетия хората щяха да бъдат затрупвани с измислици за разузнавачите?
— Не, докторе — отвърна спокойно Грант. — В нашата професия изпадането в трудна ситуация без да си загрижен означава бърза смърт. От нас се очаква само да действаме интелигентно, независимо от чувствата ни. Вие, както се вижда, не сте загрижен.
— Не. Чувствам се заинтересуван. Чувствам се изпълнен с усещането за чудо. Много съм любопитен и развълнуван. Но не и загрижен.