— Усещането за време — промърмори Майкълс. Беше се вторачил нагоре, след това погледна часовника си.
— Какво? — попита Грант.
— Още едно от предположенията на Белински — че усещането за време се променя с миниатюризацията. Обикновеното време се удължава и сега пет минути изглеждат десет, бих казал. Ефектът става по-силен с увеличаване на степента на миниатюризация, но не мога да кажа какво е точното съотношение. Белински се нуждае от експериментални данни, които сега можем да му дадем. Вижте! — той показа часовника си.
Грант погледна първо неговия, а след това и своя. Секундната стрелка като че ли се влачеше. Долепи часовника до ухото си. Чуваше се слабо цъкане, но звукът изглеждаше по-нисък.
— Това е добре — заяви Майкълс. — Имаме един час, но може да ни се стори като няколко. Едно по-добро число.
— Имате предвид, че ще се движим по-бързо?
— От наша гледна точка ще се движим нормално, но подозирам, че на наблюдател от външния свят ще му се струва, че се движим бързо — че извършваме повече движения за единица време. Което, разбира се, би било добре, като се има предвид ограниченото ни време.
— Но…
Майкълс поклати отрицателно глава.
— Моля ви! Не мога да го обясня по-добре. Мисля, че мога да разбера биофизиката на Белински, но математиката му е над моите способности. Вероятно Оуънс може да ви каже.
— Ще го попитам после — каза Грант. — Ако, разбира се, има после.
Корабът отново потъна в светлина — обикновена бяла светлина. Грант усети някакво движение и погледна нагоре. Нещо се спускаше — гигантски щипци се движеха към кораба от двете му страни.
— Всички да проверят коланите си! — подвикна Оуънс отгоре.
Грант не се помръдна. Усети подръпване зад себе си и автоматично се извърна, доколкото позволяваше колана.
— Проверявах дали сте здраво завързан — каза Кора.
— Само от колана — каза Грант, — но все пак благодаря.
— За мене беше удоволствие.
След това, като се извърна надясно, Кора каза загрижено:
— Д-р Дювал, колана ви.
— Наред е. Благодаря.
Кора беше разхлабила колана си за да може да достигне Грант. Успя да го стегна почти в последния момент. Щипците се бяха скрили от погледа им и се сключваха като гигантски унищожителни челюсти. Грант автоматично се стегна. Те спряха, задвижиха се отново и се събраха.
„Протей“ се разтресе и завибрира. Всички на борда бяха тласнати рязко надясно, след това, по-плавно, наляво. Дрезгав, отекващ звън изпълни кораба.
След това настана тишина и последва ясното усещане за увисване над празно пространство. Корабът се залюля и леко потрепера. Грант погледна надолу и видя как някаква огромна червена повърхност потъва и става неясна и тъмна, докато съвсем изчезна.
Нямаше представа какво е разстоянието до пода по сегашната им скала, но се чувстваше, като че ли се беше надвесил от прозореца на двайсететажна сграда.
Вероятно нещо толкова малко като корабът им нямаше да претърпи сериозни повреди, ако паднеше от това разстояние. Съпротивлението на въздуха щеше да забави движението им. Разбира се, ако малкият им размер беше единствения фактор.
Но Грант имаше жив спомен от забележката на Оуънс по време на инструктажа. В момента той беше направен от толкова атоми, колкото и човек с нормални размери, а не с толкова малко, колкото би бил обект с действително такъв размер.
Той беше съответно по-чуплив, а също и корабът. Падането от такава височина щеше да унищожи кораба и да убие екипажа.
Погледна към люлката, която държеше кораба. Грант не преставаше да обмисля как ли изглеждат щипците на нормалните хора. За него те бяха изкривени стоманени колони, дебели десет фута, преплетени в метална люлка. Почувства се в безопасност за момента.
Оуънс извика с глас, изтънял от вълнение:
— Започват!
Грант погледна бързо във всички посоки, преди да разбере какво точно започва.
Светлината се отразяваше от гладката прозрачна повърхност на кръгла стъклена стена, достатъчна да заобиколи цяла къща. Движеше се равномерно и бързо, а далече долу — точно под тях — блестеше и преливаше във всички цветове на дъгата, отразената от водна повърхност светлина.
„Протей“ висеше над езеро. Стъклените стени на цилиндъра се издигаха от всички страни и сега повърхността на езерото не беше по-далеч от петдесет фута под тях.