Наистина, ако размерите бяха неточни, можеха да бъдат коригирани, но необходимото време трябваше да се вземе от шейсетте минути, а след петнайсет секунди те щяха да бъдат петдесет и девет.
— Четвърта фаза — обяви Рейд.
„Уолдо“-то вече беше придвижено над ампулата, а щипката му регулирана за хоризонтално хващане, вместо за вертикално. Отново устройството беше центрирано, отново лостът се спусна и щипците се сключиха с безкрайна деликатност.
Ампулата се придържаше с твърдата нежност, с която лапата на лъвицата държи непослушното малко.
Най-сетне дойде ред на сестрата. Тя пристъпи живо напред, извади от джоба си малка кутия и я отвори. Измъкна една малка стъклена пръчка, като я държеше внимателно за плоската глава, разположена върху леко стеснена шия. Постави я вертикално върху ампулата и я остави да се плъзне една малка част от инча, докато въздушното налягане не я задържа. Завъртя я леко и каза:
— Буталото пасва.
От наблюдателния си пост Рейд се усмихна с облекчение и Картър одобрително му кимна.
Сестрата изчака, докато „уолдо“-то бавно вдигаше лоста си. Съвсем плавно ампулата и буталото се издигаха. Спря на височина три инча над Нулевия модул.
С цялата си нежност сестрата измъкна корковата тапа от дъното на ампулата, разкривайки малка издутинка в средата на иначе плоската повърхност. Малкият отвор в средата на издутината беше покрит с тънък пластичен слой, който не би издържал дори на умерено налягане, но докато беше цял, спираше възможното изтичане.
С бързи движения сестрата измъкна стоманена игла от кутията и я закрепи върху издатината.
— Иглата пасва — обяви тя.
Това, което беше ампула, се превърна в подкожна спринцовка.
От „уолдо“-то се спусна втори комплект щипци, които обхванаха главата на бутало и бяха фиксирани в това положение. Цялото „уолдо“, носейки спринцовката с двете си щипки, се придвижи гладко към двойната врата, която се отвори при приближаването му.
Невъоръженото човешко око не можеше да забележи и най-малко разклащане на течността, пренасяна толкова плавно от нечовешки равномерното движение на машината. Но Картър и Рейд знаеха, че дори микроскопичните движения щяха да бъдат като буря за екипажа на „Протей“.
Щом устройството влезе в операционната зала и спря до масата, Картър заповяда:
— Свържете се с „Протей“.
Отговорът беше: „ВСИЧКО Е НАРЕД, НО СМЕ МАЛКО РАЗТРЕСЕНИ“, при което Картър се насили да се усмихне.
Бенеш лежеше върху операционната маса. Термичното одеяло го покриваше до ключиците. От одеялото до централното термично устройство под масата водеха тънки гумени тръбички.
Около избръсната глава на Бенеш като полусфера бяха разположени чувствителни детектори, които трябваше да реагират на радиоактивните излъчвания.
Екип от хирурзи с марлени маски и техните асистенти бяха наобиколили Бенеш и тържествено наблюдаваха приближаващия механизъм. На едната стена беше закрепен брояч на оставащото време и в този момент той плавно премина от 59 на 58.
„Уолдо“-то спря до леглото.
Два от сензорите се придвижиха от местата си, като че ли внезапно бяха оживели. Следвайки дистанционните манипулации на бързо работещите техници, те застанаха от двете страни на спринцовката — единият до ампулата, а другият до иглата.
Малкият екран на масата на техниците се събуди за зеленикав живот. На него се появи светеща точка, загасна бавно, светна отново и така нататък.
— Радиоактивността на „Протей“ се регистрира — обяви техникът.
Картър плесна силно с ръце и продължи да работи с мрачно задоволство. Още едно препятствие, за което не си позволяваше да мисли, беше преодоляно. Проблемът не беше просто да се регистрира радиоактивността, тъй като радиоактивните частици бяха миниатюризирани. Поради невероятно малкият им, инфраатомен размер те можеха да преминат през обикновените сензори без да им въздействат. По тази причина частиците преминаваха първо през деминиатюризатор, а необходимото съвместяване на деминиатюризатор и детектор беше импровизирано през няколкото отчаяни часа, рано сутринта.
„Уолдо“-то, което държеше буталото на спринцовката, сега го притискаше напред с равномерно нарастваща сила. Крехката преграда между ампулата и иглата се разруши и почти веднага на върха на иглата се появи малко мехурче. То капна в малък контейнер, поставен отдолу. Последваха го второ и трето.