Буталото потъваше, а с него се снижаваше и нивото на течността в ампулата. Изведнъж мигащата точка на екрана пред техника промени позицията си.
— „Протей“ е в иглата — викна той.
Буталото спря.
Картър погледна към Рейд.
— Продължаваме ли?
— Можем да го вкарваме — кимна той.
Двата чифта щипци на „уолдо“-то завъртяха спринцовката в наклонено положение и устройството започна да се придвижва към място върху шията на Бенеш, което междувременно сестрата бързо почистваше със спирт. Върху шията беше отбелязан малък кръг, а в центъра на кръга — още по-малък кръст. Върхът на спринцовката се приближаваше към центъра на кръста. Сензорите я последваха.
Последва момент на колебание, щом върхът на иглата докосна шията. Иглата проби кожата и проникна на зададената дълбочина, буталото се придвижи плавно и техникът, наблюдаващ сензорите извика:
— „Протей“ е инжектиран.
„Уолдо“-то бързо се изтегли. Напред се насочи облак от сензори, приличащи на нетърпеливо търсещи антени и се разположи около главата и шията на Бенеш.
— Проследяване — обяви техникът и натисна бутон. Светнаха половин дузина екрани и на всеки от тях, на различно място, се виждаше мигаща точка. Тази информация се подаваше в компютър, който контролираше цялата кръвоносна система на Бенеш. Върху схемата се появи ярка точка в сънната артерия. В тази артерия беше инжектиран „Протей“.
Картър опита да се моли, но не знаеше как. Съвсем малко разстояние върху картата разделяше светлата точка от мястото на тромба в мозъка.
Картър погледна брояча, който се премести на 57, а след това се загледа в несъмненото и доста бързо движение на светлинната точка по артерията в посока към главата и към съсирека.
Веднага затвори очи и си каза; „Моля ти се. Ако там някъде има нещо, моля ти се!“
— Придвижили са ни към Бенеш — подвикна Грант, като с мъка си пое въздух. — Казват, че ще ни вкарат в иглата, а след това — в шията му. Аз им казах, че сме малко поразтресени. Ох — ама че малко разтърсване!
— Добре — отвърна Оуънс. Той се бореше с управлението, опитвайки се да отгатне внезапните движения и да неутрализира въздействието им. Опитите му не бяха много успешни.
— Защо — защо трябва да влизаме в — ох — иглата? — попита Грант.
— Там ще бъдем по-ограничени. Движението на иглата ще ни въздейства по-силно. Освен — уф — това искаме да вкараме колкото се може по-малко миниатюризирана вода в Бенеш.
— Олеле — изпъшка Кора.
Косата и се беше разрошила и докато безуспешно се опитваше да я вдигне от очите си и да я отметне назад, почти падна. Грант се опита да я хване, но Дювал вече я държеше здраво за ръката.
Безцелното люлеене спря внезапно.
— В иглата сме — обяви с облекчение Оуънс и включи прожекторите на кораба.
Грант се взря напред. Нямаше много за гледане. Физиологичният разтвор искреше като неясното мигане на светулки. Далече нагоре и далече надолу се виждаше извивката на нещо, което блестеше по-ярко. Може би стените на иглата?
Прониза го внезапно безпокойство. Обърна се към Майкълс.
— Докторе?
Очите на Майкълс бяха затворени. Отвори ги с нежелание и обърна глава по посока на гласа.
— Да, мистър Грант.
— Какво виждате?
Майкълс се взря напред, разпери ръце и каза:
— Искри.
— Виждате ли нещо ясно? Не ви ли се струва, че всичко танцува?
— Да, така е. Танцува.
— Това не означава ли, че очите ни са увредени от миниатюризацията?
— Не, не, мистър Грант — Майкълс слабо въздъхна. — Ако се страхувате от слепота, забравете го. Погледнете наоколо в „Протей“. Погледнете към мен. Има ли нещо нередно в това как изглеждам?
— Не.
— Много добре. Тук, вътре, вие виждате миниатюризирани светлинни вълни с еднакво миниатюризираната си ретина и всичко е наред. Но когато светлинните вълни излизат в по-малко или напълно неминиатюризирания свят, те се отразяват по-трудно. Всъщност те проникват напълно, без отражение. Виждаме само откъслечни отражения тук-там. Следователно, всичко вън ни изглежда мигащо.
— Разбирам. Благодаря ви, док — каза Грант.
Майкълс въздъхна отново.
— Надявам се скоро да привикна. Събрани заедно, мигащата светлина и Брауновото движение ми причиняват главоболие.
— Тръгнахме — викна неочаквано Оуънс.
Беше несъмнено, че сега се плъзгаха напред. Отдалечената извивка на стените на иглата сега изглеждаше по-плътна, поради сливането и замазването на петната отразена миниатюризирана светлина. Приличаше на спускане с шейна по безкраен склон.
Далече пред тях стените завършваха в малък трепкащ кръг. Кръгът се увеличаваше бавно, след това по-бързо, след това се разтвори в бездънна пропаст — и всичко потъна в непрекъснато трепкане.