— Вероятно може да се автоматизира — предположи Грант. — Може би могат да се изпратят малки домакински роботи, които да почистят. Или на всеки човек, като малък, да му се инжектират за постоянно такива кораби-чистачи. Вижте колко е дълга артерията.
Бяха се приближили до артериалната стена и движението им стана по-неравномерно, поради турбулентността на потока край стените. Въпреки това, стената се виждаше цели мили напред, преди да завие.
— Ако всички съдове на кръвоносната система се наредят един след друг — каза Майкълс, — те ще образуват линия дълга стотици хиляди мили, както ви казах по-рано.
— Забележително — рече Грант.
— Стотици хиляди мили по неминиатюризираната скала. В сегашният мащаб това прави — той се замисли за момент — повече от три трилиона мили или половин светлинна година. Да пропътуваме по всички кръвоносни съдове на Бенеш при сегашните ни размери би било равностойно на пътуване до някоя звезда.
Той се огледа измъчено. Не бяха го успокоили твърде много нито сегашната им безопасност, нито красотата на заобикалящото ги.
— Поне Брауновото движение не е толкова неприятно, колкото очаквахме — опита се да се покаже жизнерадостен Грант.
— Не е — съгласи се Майкълс. — Не се представих твърде добре, когато за първи път дискутирахме Брауновото движение.
— Нито пък Дювал по въпроса за събирането на образци. Мисля, че никой от нас не се представя наистина добре.
Майкълс преглътна.
— Желанието да спрем за образци беше типична проява на едностранчивостта на Дювал.
Той поклати глава и се обърна към светлинните схемите върху извития екран на стената.
Схемите и движещата се светеща точка върху тях, бяха копия на много по-големите, разположени в контролната кула и на малките схеми в кабината на Оуънс.
— Каква е скоростта ни, Оуънс? — попита Майкълс.
— Петнайсет възела5 в нашия мащаб.
— Разбира се, че в нашия мащаб — каза весело Майкълс. Взе сметачната си линийка и направи няколко бързи пресмятания.
— Ще бъдем при разклонението след две минути. Поддържайте същото разстояние от стената при завиването. Това ще ви отведе безопасно в средата на разклонението и ще можете лесно да навлезете в капилярната мрежа без повече завои. Ясно ли и всичко?
— Разбрах всичко.
Грант изчака, като продължи да наблюдава през прозореца. За момент мярна сянката на Кора и се загледа в нея, но изгледът през прозореца надделя дори над вида на брадичката й.
Две минути? Колко ли е това! Две минути по промененото му от миниатюризацията чувство за време? Или две минути по брояча на времето. Обърна се към него. Показваше 56 и докато го наблюдаваше, избледня и много бавно изписа неясно 55.
Последва внезапен тласък и Грант почти беше изхвърлен от седалката си.
— Оуънс! — викна той. — Какво се случи?
— Ударихме ли нещо? — попита Дювал.
Грант се добра до стълбата и с мъка се изкачи.
— Какво става?
— Не знам — лицето на Оуънс беше сдържана маска на усилията му. — Изгубих контрол над кораба.
Дочу се напрегнатия глас на Майкълс:
— Капитан Оуънс, коригирайте курса. Наближаваме стената.
— Знам… това — изпъшка Оуънс. — Попаднахме в нещо подобно на течение.
— Продължавайте да опитвате — окуражи го Грант. — Направете всичко, на което сте способен.
Спусна се долу и, с гръб опрян в стълбата, опитвайки се да устои на движенията на кораба, попита:
— Защо тук има напречно течение? Не се ли движим заедно с артериалния поток?
— Да — натърти Майкълс с лице бяло като восък, — нищо не може да ни премести встрани по този начин.
Той посочи навън към артериалната стена, която беше много близо и продължаваше да се доближава.
— Вероятно има някакъв проблем с управлението. Ако ударим стената и я повредим може да се образува тромб и да заседнем тук или да предизвикаме реакцията на белите кръвни клетки.
— Но в затворена система това е невъзможно — възрази Дювал. — Законите на хидродинамиката…
— Затворена система ли? — Майкълс повдигна вежди.
С големи усилия и клатушкане той се добра до картите си, след това изпъшка:
— Безполезно е. Нуждая се от по-голямо увеличение, а тук не мога да го получа. Продължавайте, Оуънс, дръжте се далеч от стената.
— Опитвам се — изкрещя в отговор Оуънс. — Казвам ви, че има течение, с което не мога да се преборя.
— Тогава не се опитвайте да му се съпротивлявате — викна Грант. — Оставете кораба да се движи и се задоволете само да поддържате курса му успореден на стената.