Бяха се приближили достатъчно, за да видят всички детайли на стената. Нишките съединителна тъкан, които служеха като главна опора, приличаха на колони, почти като готически арки, жълти на цвят и покрити с блестящ тънък слой мазна субстанция.
Съединителните нишки се разтяга и накланяха, докато цялата структура се разширяваше, извиваха се за момент, след това се събираха, а повърхността между тях се набръчкваше. Нямаше нужда Грант да задава въпроси, за да разбере, че наблюдава артериалната стена по време на ударите на сърцето.
Сътресенията на кораба ставаха все по-силни. Стената идваше все по-близо и започваше да изглежда парцалива. Съединителните нишки на места бяха разтегнати, като че ли бяха понасяли яростния порой по-дълго от „Протей“ и бяха започнали да поддават на натиска. Те се люшкаха като въжетата на висящ мост, приближаваха се до прозореца и отминаваха, оставяйки жълтеникави проблясъци на светлината на корабните прожектори.
Кора издаде остър писък при приближаването на следващата нишка.
— Внимавай, Оуънс! — изкрещя Майкълс.
Но течението изтласка кораба покрай живата подпора и го запрати в главозамайващ завой, който притисна всички безпомощно към стената.
Грант, който се държеше с лявата си ръка, издържа на тласъка, хвана Кора с дясната и успя да я предпази от падане. Взря се напред, опитвайки се да види нещо в искрящата светлина пред тях.
— Водовъртеж! — изкрещя той. — Всички бързо по местата си. Затегнете коланите.
Частиците около тях за момент застинаха в относителна неподвижност, понесени от същото виещо се течение, докато стената се сля в жълта ивица.
Дювал и Майкълс се добраха до креслата си и закопчаха предпазните си колани.
— Някакъв отвор право пред нас! — викна Оуънс.
— Хайде, Кора. Седнете в креслото си — подвикна настойчиво Грант.
— Опитвам се! — изпъшка тя.
Задържайки се с мъка на краката си, Грант отчаяно се опита да я бутне в седалката и да достигне колана.
Беше твърде късно. „Протей“, сграбчен от водовъртежа, се издигна нагоре и се завъртя със скоростта на карнавална въртележка.
Грант успя да сграбчи една ръкохватка и протегна ръка на Кора. Тласъкът я беше запратил на пода и пръстите й безпомощно се опитваха да хванат облегалката на креслото й.
Дювал безпомощно се напъваше в седалката си, но центробежната сила го беше приковала.
— Дръжте си, мис Питърсън. Ще се опитам да ви помогна.
С усилие достигна колана си, докато Майкълс безпомощно въртеше очи, а Оуънс, прикован в кабината си, оставаше извън сцената.
Центробежната сила отлепи краката на Кора от пода.
— Не мога…
Грант, който не виждаше друга алтернатива, се пусна, плъзна се по пода и се закачи с крак за основата на креслото. От удара кракът му се схвана. Успя да прехвърли лявата си ръка върху крака на стола и с дясната хвана Кора в момента, когато тя се изпусна.
„Протей“ се въртеше все по-бързо и като че ли се насочваше надолу. Грант не успя да се задържи повече в това положение и кракът му се измъкна от основата на креслото. Ръката му, която вече беше наранена от удара в стената, пое допълнителното натоварване с такава болка, като че ли се чупеше. Кора сграбчи рамото му и отчаяно заби нокти в униформата му.
— Успя ли някой да разбере — успя да изпъшка Грант — какво се случи?
Дювал, който все още безуспешно се бореше с колана си, се обади:
— Това е фистула — артерио-венозна фистула.
Грант с усилие вдигна глава и отново погледна през прозореца. Жълтото искрене намаля, а пред тях се виждаше неравна черна дупка. Отворът запълваше кръгозора във всички посоки и червените кръвни клетки, а също и другите обекти, изчезваха в него. Дупката всмукваше дори и ужасяващите петна на редките бели клетки.
— Още няколко секунди — прошепна той. — Още няколко, Кора.
Казваше го по-скоро на себе си, на наранената си ръка.
С един последен тласък, който зашемети Грант с агонията, която трябваше да понесе, те преминаха отвора и постепенно забавиха движението си в неочакван покой.
Грант отпусна хватката си и остана да лежи неподвижно, дишайки тежко.
Дювал най-сетне беше успял да се освободи.
— Мистър Грант, как сте? — коленичи той до него.
Кора също коленичи до него и докосна ръката на Грант, опитвайки се да я масажира.
— Не я докосвайте — намръщи се болезнено Грант.
— Счупена ли е? — попита Дювал.
— Не знам.
Бавно и предпазливо той се опита да я раздвижи. След това хвана бицепса си с дясната си ръка и го стисна.
— Може би не е. Но дори и да не е, ще минат седмици, преди да мога да повторя това упражнение.